Кристина Скай - Рубинът

Те не правеха подобни предложения на една непозната.

Да, сигурно беше сън или някакво призрачно видение породено от глада и безкрайната умора.

Изведнъж пръстите на Барет се сковаха. Тя усети нещо лепкаво и горещо върху дланта си. С напрегнато лице се взря в ръката си.

Едва тогава забеляза кръвта. Наметалото и ръката й от лактите надолу бяха напоени с кръв. Но защо не беше усетила никаква болка?

Каретата не беше успяла даже да я докосне. Единственото, което чувстваше, бе някаква тъпа болка в рамото.

Тя рязко отгърна наметалото си и оголи ръката си. Но бялата копринена кожа нямаше и следа от нараняване.

Чак тогава тя разбра. Господи, това беше неговата кръв!

С пресъхнало гърло си спомни гърлените болезнени стонове, които се отронваха от устните на спасителя й, почти усети отдръпването му встрани, когато каретата профуча покрай тях.

Сигурно желязната ос на колелото бе наранила бедрото му, докато той я беше защитил с тялото си. И въпреки всичко, не беше издал болката си.

Господи, що за човек беше той?

За миг Барет понечи да се върне. Да, тя се беше държала непростимо грубо с него. Може би ако се опиташе да му обясни…

Тогава се намеси трезвият глас на разума. С това нещата едва ли щяха да се променят. Тя изобщо не можеше да тръгне с него.

Веднъж бе успяла да заблуди преследвачите си за да спечели време за бягството на дядо й, но объркването им не продължи дълго. Сега трябваше отново да направи опит и да отклони вниманието им, докато дядо й намери безопасно убежище.

Барет бавно спусна ръкава си и плътно загърна наметалото, без да откъсва поглед от мокрите кървави петна.

„Какво чакаш още? Върви! Тръгвай, преди отново да са направили опит да те спрат!“

С треперещи пръсти тя смъкна воала и лицето й отново потъна зад черната дантела.

Решително стисна устни и пое към целта си.

Мъжът с белег на лицето намръщено се взираше през прозорчето на каретата.

Значи кучката си имаше съучастник. Безизразните му очи се присвиха при спомена за блясъка на скъпоценните камъни, с които бяха украсени дрехите и тюрбана на чужденеца. Как само искаше да се нахвърли върху него и да изтръгне колкото може повече от тях.

Те бяха кралско богатство, освен ако не се лъжеше А когато ставаше въпрос за скъпоценности, Томас Крейтън рядко грешеше.

Дългите му мършави пръсти здраво стиснаха дръжката на двуострата кама върху коленете му. За Бога, и двамата щяха да му паднат в ръцете, но езичникът доста изкусно си служеше със сабята, скрита в бастуна му. А жалкият нещастник, когото бе наел да отвлече жената, сам се бе напъхал в ръцете му.

Но Крейтън нямаше да позволи тя да му се изплъзне отново.

Реши да изчака и да наблюдава.

Когато най-сетне жертвата му се появи, той леко почука по тавана на каретата. Колелата се завъртяха а устните му се изкривиха в усмивка — безобразна и зловеща като лицето му.

— Внимание! Внимание, дами и господа! Настъпи най-вълнуващият момент тази вечер.

Изправен пред развълнуваното множество в залата, стройният мъж студено се усмихна и опипа украсената с орнаменти кутийка от розово дърво върху поставката зад резбования махагонов подиум.

— Ето че настъпи дългоочакваният миг — той рязко се обърна и взе кутийката. — Номер тридесет и седем!

Публиката зашумя, превърна се в развълнувано море. Обсипаните със скъпоценности високопоставени дами вдигнаха лорнетите си, за да виждат по-добре, а придружаващите ги джентълмени в официално вечерно облекло, нетърпеливо се изправиха, забравили кавалерските си задължения.

През прозорците, стигащи до тавана на залата на светлината на уличните фенери се виждаше как снегът се сипе по призрачните алеи. Улиците, покрити с пухкавия бял килим, тънеха в тишина, но никой от присъстващите не обръщаше внимание на падащия сняг.

Затаили дъх, те не откъсваха очи от пръстите на търговския агент, които галеха инкрустираната кутийка от розово дърво. Бавно и внимателно Хорас Пърди повдигна полирания капак и откри тапицираната с небесносин сатен вътрешност на кутийката.

В това легло, гален от меката коприна, лежеше царствено огромен рубин, а кървавочервените му многоъгълници хвърляха пурпурни отблясъци.

— „Окото на Шива“, четиридесет и шест карата. Според легендата, открит е в една скалиста местност в централната част на Цейлон. Както сами виждате, това е приказен камък, ненадминат по красота, блясък и прозрачност.