Кристина Скай: Индия

Знаеше, че трябва да се облича. Семейството й я чакаше долу. Шумът от екипажите бе престанал — очевидно всички гости бяха пристигнали.

И въпреки това Индия стоеше като препарирана и поглаждаше светлосивата дамаска. Бе разбрала от баща си, че великолепният атлаз идваше от далечните работилници на Китайската империя, където бил тъкан за самата императрица.

Синьото обаче я подсещаше за едно студено, безкрайно небе и за глъчката, съпровождаща движеща се армия. Караше я да мисли за Брюксел в края на пролетта — град, обхванат от отчаяно веселие, изправен на острия като бръснач ръб на войната.

Караше я да мисли и за един човек с мъжествена уста и сиво-сини очи, който я бе целунал и след това бе заминал завинаги под същото това небе.

За някои той бе Торн, най-смелият от цяла генерация луди глави. За другите офицери обаче той бе легенда както заради чара си, така и заради несравнимата си смелост. Индия никога нямаше да забрави образа, който пазеше от последната им среща. Той току-що се бе преборил с треската, но бе твърдо решен да се върне в полка си в калните ниви, засети с царевица и ръж.

Ниви, които отсега нататък щяха да станат известни под името Ватерло.

Пръстите й се вкопчиха несъзнателно в прохладната дамаска.

В лудостта, изпълнила тези безумни седмици, тя му бе подарила сърцето си. Макар Девлин от своя страна също да не бе останал безразличен към нея, той бе твърдо решен да брани честта й. Беше я отблъснал с цялата си несравнима любезност. Говореше се, че никой не можел да устои на чара на Карлайл.

Индия поне не бе устояла. Не и тогава. Нито пък по-късно, когато пеещият в една пълна с рози градина славей се бе оказал последната капка вода, преляла чашата на ослепителната им страст.

Индия се бе разтопила в обятията му, цялата плам и копнеж. Желанието й бе по-силно от онова, на което можеше да устои Торнхил и призори двамата вече бяха любовници.

Той бе силно впечатлен от нейната невинност и почтеност, омаян и зашеметен от духа й. Ако разполагаха с повече време, това очарование щеше да прерасне в нещо далеч по-сериозно.

Дълбоките емоции обаче бяха непознати за Девлин Карлайл.

През целия си живот бе изпитал много малко мигове на подобна близост. Майка му се интересуваше много повече от това как да се сдобие с още повече пари, отколкото от нуждите на сина си. Баща му пък бе прекалено закоравял играч, за да се вълнува от друго освен от следващата игра на фаро. В резултат на това Девлин се бе научил да се страхува от всяко чувство, което излизаше извън неговия контрол и разбиране.

А онова, което изпитваше към Индия, излизаше далеч отвъд границите и на двете.

Индия бе подразбрала за тези неща от редките коментари, които Девлин бе правил за изпълненото му със студенина детство. Не след дълго се бе убедила, че двамата бяха като лампата и молеца, като огъня и леда, тъй като тя бе израсла сред веселие и топлота, а той — сред сменящи се един след друг вдървени прислужници, които трябваше да заместват безчувствената му майка и нехайния му баща. Тъкмо бяха започнали да се учат от силните си страни, когато Дев бе призован обратно в полка си.

Така че Индия бе преглътнала сълзите си, беше се усмихнала и след това го бе целунала. Девлин я бе дарил с една последна, дръзка, раздираща сърцето й усмивка. И бе отишъл на смърт.

А сърцето на Индия бе умряло с него.

— Индия? Там ли си, момичето ми?

Вратата се отвори. Младата жена се изправи стреснато, щом видя вперения в себе си поглед.

— Тук съм, бабо.

— Онзи дяволски вълк не се е скрил някъде тук, нали?

Индия се засуети край огледалото, като опитваше да скрие лицето си.

— Разбира се, че не. Той е навън, в конюшнята, както ме помоли.

— Хм. — Херцогинята се намръщи на внучка си. — Защо не си облечена? Цялото висше общество е дошло да те види, а ти съзерцаваш луната през прозореца! — С гръмко цъкане възрастната жена вдигна с царствен жест бляскавата тъкан от леглото и я положи върху раменете с цвят на слонова кост на Индия. — Какви ги вършиш, момиче! — Гласът й прозвуча напрегнато. — Брат ти Люк вече е долу заедно със съпругата си. Каква прекрасна двойка са само двамата. Фигурата на Силвър се е възстановила почти напълно след неотдавнашното й раждане — добави херцогинята, докато приглаждаше и подръпваше гънките на роклята.

През цялото време нейната внучка стараеше да се усмихне, опитваше се да събере достатъчно ентусиазъм, за да застане пред тълпата от гости на долния етаж.