Джон Скалзи - Призрачните бригади

— Като например? — попита Матсън.

— Като например да се сбогува с когото трябва. И още някои дребни въпроси, които трябва да решим двамата с нея.

Джейн Сейгън втренчи поглед в миниатюрното светлинно шоу и попита:

— Какво е това?

— Душата на Иаред Дирак — обясни Кайнен.

Сейгън вдигна очи към него.

— Веднъж каза, че спецвойниците нямат души.

— Това беше в друго време и на друго място. Сега вече не съм толкова глупав. Но добре, нека бъде неговото съзнание — поправи се Кайнен. — Записано от Чарлз Ботин и открито и донесено от един от твоите войници. Както разбрах, на теб са оставили да решиш какво да се направи с него.

Сейгън кимна. Сцилард се бе срещнал с нея и й беше предложил да се уволни, да освободят и Джон Пери и двамата да станат попечители на Зоя Ботин, при условие че не продума и думичка за Конклава и вземе решение за това какво да се направи със съзнанието на Иаред Дирак.

::За Конклава разбирам:: — отвърна тя. — ::Но защо точно аз да решавам за Дирак?::

::Да речем, че ми е интересно какво смяташ да направиш:: — отвърна само Сцилард.

— Е, какво ще правиш с него? — настоя Кайнен.

— Според теб какво трябва да направя? — попита тя.

— Зная отлично какво трябва да направиш. Но аз не се казвам Джейн Сейгън и не мога да ти кажа, докато не чуя твоето мнение.

Сейгън погледна Хари Уилсън, който следеше разговора с видим интерес.

— Хари, ти какво би направил?

— Съжалявам, Джейн — отвърна Уилсън и се засмя. — Топката е у теб.

— Можеш ли да го върнеш? — обърна се Сейгън към Кайнен.

— Възможно е — потвърди Кайнен. — Вече знаем много повече по въпроса. Бихме могли да подготвим по-добре мозъка, отколкото когато прехвърляха Ботин в тялото на Дирак. Има известен риск да се провалим при самия трансфер и тогава ще се получи точно както стана с Дирак, тоест да имаме едно активно съзнание и второ, което дебне някъде отзад. Но според мен рискът да се случи това сега е много по-малък. Така че, на въпроса ти — да, мога да го върна, ако кажеш.

— Но Иаред не го каза, нали? — възрази Сейгън. — Той знаеше, че съзнанието му е записано. Можеше да ме помоли да се опитам да го спася. Но не го направи.

— Да, не го направи — съгласи се Кайнен.

— Значи такъв е бил неговият избор — заключи Сейгън. — Само негов и ничий друг. Кайнен, изтрий записа.

— Сега вече разбираш защо смятам, че имаш душа — рече Кайнен. — Моля те да приемеш извиненията ми, че се усъмних в това по-рано.

— Приемам ги. — Сейгън се подсмихна. — Макар да не са нужни.

— Благодаря. Лейтенант Сейгън — заговори официално Кайнен, — мога ли да ви помоля за една услуга? Всъщност не точно услуга, по-скоро малък дълг, който трябва да уредим.

— За какво говориш? — попита Сейгън.

Кайнен надзърна над рамото й към Уилсън, който изведнъж като че ли се притесни.

— Не е необходимо да присъстваш на това, приятелю — каза Кайнен.

— Разбира се, че ще остана — възрази Уилсън. — Но ще ти кажа едно: ти си проклет глупак!

— Съгласен — потвърди Кайнен. — Разбирам защо го казваш.

Уилсън скръсти ръце и се намръщи.

— Да чуем — каза Сейгън.

— Лейтенант, аз искам да умра — каза Кайнен. — През последните няколко седмици ефектът на вашия антидот започна да отслабва. Болките ми стават все по-силни.

— Можем да увеличим дозата — предложи Сейгън.

— Да. И вероятно ще има ефект — съгласи се Кайнен. — Но болката ми не е само физическа. Намирам се далеч от моите сънародници и от родния ми дом, далеч от всички неща, които ми носят радост. Ценя приятелството ми с Хари Уилсън и с вас — колкото и да е странно! — но с всеки ден чувствам, че онази част от мен, която е ррейска, моето истинско аз, изстива и се смалява. Не след дълго от него няма да остане нищо и тогава ще съм сам — съвсем сам. Тялото ми ще живее, но не и онова, което е вътре.

— Мога да помоля генерал Сцилард да те пусне — каза Сейгън. Наистина й беше мъчно за него.

— Същото му казах и аз — обади се Уилсън.

— И двамата знаете, че никога няма да ме пуснат. Работих твърде дълго за вас. Главата ми е пълна с тайни. А дори да ме освободят, смятате ли, че рреите ще ме приемат? Не, лейтенант. Аз съм далече от дома и зная, че никога няма да мога да се върна.

— Кайнен, съжалявам, че стана така — прошепна Сейгън. — Ако можех да променя нещата, щях да го направя.

— И защо? — Кайнен я погледна. — Лейтенант, вие спасихте сънародниците си от война. Аз съм само част от цената за това.

— И въпреки това съжалявам — повтори Сейгън.