Джон Скалзи - Призрачните бригади

Докато настаняваше Зоя в пленническата капсула, Сейгън получи съобщение. Съобщението беше от Иаред Дирак.

::Ако четеш това, значи Чарлз Ботин е мъртъв:: — се казваше в него. — ::Настроих това съобщение да бъде пратено веднага след като бившият ми МозКом изпълни програма за възпламеняване на моята УмнаКръв. В случай, че възпламеняването не го убие — а няма начин това да не стане, — той ще умре от задушаване до няколко минути. Което и да стане, той ще е мъртъв, а заедно с него и аз. Надявам се, когато получиш съобщението, вече да си в безопасност. Сбогом, лейтенант Сейгън. Радвам се, че имах възможността да те познавам. И ако видиш Кайнен, предай му, че го послушах и направих своя избор.::

Сейгън сподели съобщението с Харви.

::Много мило:: — бе коментарът на Харви. — ::Този човек бе истински спецвойник и остана такъв до края.::

::Да, така е:: — съгласи се Сейгън и посочи на Харви капсулата. — ::Качвай се.::

::Шегуваш се.::

::Някой трябва да пътува със Зоя:: — рече Сейгън. — ::Аз съм командващ офицер. Ще остана последна.::

::Лейтенант — каза Харви. — ::Хлапето не ме познава. Ти си го отървала и значи ти ще пътуваш с него. Освен това още не искам да се връщам. Тук е страхотен купон! Ще ми се да поостана, за да поразчистя още малко. Когато приключа, ще се поогледам, за да проверя има ли нещо, което да ни е от полза. Така че ти се качи, Сейгън. Предай им да ми пратят капсула след няколко дена. Ще ме завари или ухилен до уши, или мъртъв. И в двата случая ще съм се позабавлявал чудесно.::

::Добре:: — въздъхна Сейгън. — ::Опитай да се върнеш в лагера и да измъкнеш запаметяващото устройство от трансферния модул в лабораторията на Ботин. Това е заповед.::

::Какво има на него?::

::Не какво:: — поправи го Сейгън. — ::Кой.::

В далечината се чу слабо бучене.

::Надушили са ни:: — възкликна Харви. — ::Качвай се, лейтенант.::

— Вече в безопасност ли сме? — попита Зоя няколко минути след старта.

— Да, Зоя — отвърна Сейгън. — Мисля, че да.

— Татко кога ще дойде да ме види?

— Не зная, Зоя. — Сейгън я погали по косата. — Нямам представа.

В тясното пространство на капсулата Зоя протегна ръце, за да я прегърнат. И Сейгън я прегърна.

— Е, Сци, ти беше прав — каза генерал Матсън. — В края на краищата Иаред Дирак се оказа полезен.

Матсън, генерал Сцилард и полковник Робинс обядваха в генералската столова. Този път и тримата — генерал Матсън бе нарушил традицията да не се позволява на по-низши чинове да се хранят тук и бе поръчал на Робинс огромна порция спагети болонезе. Дори се бе опълчил на забележката на един разгневен генерал с думите: „Я млък, говно смачкано. Този човек си е заслужил шибаната паста“. След този случай и останалите генерали бяха почнали да водят подчинените си тук.

— Благодаря — каза Сцилард. — Ако нямаш нищо против, бих искал да ми кажеш как смятате да оправите проблемите с нашите МозКоми. Изгубих няколко кораба заради прословутите ви специалисти, които са си позволили да оставят „задна вратичка“.

— Робинс е запознат с подробностите — отвърна Матсън.

И двамата се обърнаха към Робинс, който дъвчеше с издути бузи. Полковникът побърза да преглътне и очите му се насълзиха.

— Първото, което направихме, естествено бе да премахнем тази задна вратичка — докладва той. — Така че проблемът е решен. Което не означава, че ще спрем дотук. Възнамеряваме да прегледаме всички програми в търсене на скрити кодове, „задни вратички“ и всякакви други нерегламентирани възможности за достъп, които биха могли да ни създадат проблеми. Въведохме и проверка за вируси за всички съобщения и информационни пакети, изпращани чрез МозКом. С други думи — вирусът на Ботин вече е безсилен.

— Въобще не трябваше да е заплаха — намръщи се Сцилард. — Още от зората на компютърната ера съществуват антивирусни програми, а вие дори не сте си направили труда да разработите нещо подобно за МозКом. Всички щяхме да измрем само защото не сте спазвали елементарна програмна хигиена.

— Не сме поставяли антивирусни програми, защото не се е налагало — намеси се Матсън. — МозКом е затворена система, напълно обезопасена срещу външни атаки. Дори атаката на Ботин в края на краищата се провали.

— Но беше на косъм — не се предаде Сцилард.

— И защо? Защото един от хората, седящи на тази маса, искаше да създаде тяло, в което да напъха съзнанието на Чарлз Ботин. Но хайде да не назоваваме виновника.

Сцилард само изсумтя.

— И без това настоящата серия на МозКом се спира от производство — каза Робинс. — Следващото поколение изкуствени мозъци вече премина успешни изпитания при гамеранците, готови сме за въвеждане в масово производство. Строежът им е коренно различен, напълно органичен, с оптимизирани кодове и без възможностите за достъп на предишния МозКом. Вратата за подобен род атаки е захлопната, генерале.