— Да, за онзи, който е работил над предишната серия — не се предаваше Сцилард. — Но какво ще кажете за тези, които познават новия модел? Как можем да разберем дали на някого от тях не му е изхвръкнала чивията?
— Като внимаваме — отвърна Робинс.
— Постарайте се да внимавате много — предупреди го Сцилард.
— Като стана дума за това — заговори Матсън, — какво смяташ да правиш с лейтенант Сейгън?
— Какво искаш да кажеш? — попита Сцилард.
— Без да правим от мухата слон, тя знае твърде много. От Ботин и Дирак е узнала за Конклава и че пресяваме стриктно всякаква информация, преди да я подхвърлим на обществеността. Сци, тя е в течение на неща, до които не би трябвало да има достъп. Това е опасна информация.
— Не виждам нищо опасно — възрази Сцилард. — В края на краищата това е самата истина. Конклавът наистина съществува. И ако някога заработи така, както възнамерява, ще се озовем срещу течението на реката без гребла.
— Опасно е, защото не е цялата истина, и ти го знаеш, Сци — настоя Матсън. — Ботин не беше чувал нищичко за Контраконклава и за това колко дълбоко сме въвлечени в него, как се опитваме да настроим едната страна срещу другата. Събитията се развиват главоломно. Назрял е моментът да се сключват съюзи и да се вземат важни решения. Повече няма да можем да запазваме неутралитет. Точно сега не ни трябва някоя като Сейгън, та да разпространява слухове и да всява смут.
— Ами тогава й кажи цялата истина — рече Сци. — Тя е офицер от разузнаването, за Бога! Ще я преглътне.
— Не аз решавам тези неща — възрази Матсън. Сцилард отвори уста да възрази, но той го спря. — Не аз решавам тези неща, Сци. Знаеш какво ще стане, ако Контраконклавът реши да скъса с Конклава. Цялата шибана галактика ще пламне във война. Повече няма да можем да разчитаме на наборници от Земята.
Не е изключено да прибегнем до набирането на колонисти. Можеш да си представиш до какво ще доведе това. Колониите ще се разбунтуват. Ще имаме късмет, ако избегнем гражданска война. Крием тази информация от колониите не защото искаме да ги държим в невежество, а тъй като не желаем Съюзът да се разпадне.
— Колкото повече отлагаме, толкова по-зле ще стане. — Сцилард поклати глава. — Не мога да си представя как един ден ще поднесем всичко това на колониите. Когато разберат, ще се запитат защо Колониалният съюз го е крил от тях толкова дълго.
— Това не зависи от мен — упорстваше Матсън.
— Да, знам — промърмори с досада Сцилард. — Но за твой късмет има един начин. Сейгън е близо до края на службата си. Ако не се лъжа, остават й само няколко месеца. Може би година. Достатъчно малко, за да можем да я освободим. Доколкото ми е известно, тя възнамерява да напусне службата, когато срокът й изтече. Ще я настаним в някоя от новите колонии и ако толкова държи да разправя на съседите си за Конклава, нейна работа. Кой го е грижа, след като ще си имат много по-сериозни проблеми, като отглеждането на реколтата например.
— И смяташ, че ще се съгласи? — попита Матсън.
— Дори няма да е необходимо да я молим. Преди няколко години тя се запозна с един войник от Колониалните сили, Джон Пери. На Пери му остават няколко години до уволнение, но ако е необходимо, можем да го пуснем по-рано. И както изглежда, тя е доста привързана към Зоя Ботин, сирачето на нашия човек, което има нужда от приемно семейство. Сещаш се накъде бия.
— Сещам се — потвърди Матсън. — Какво пък, остава да го организираш.
— Ще видя какво може да се направи. Като стана дума за секретна информация, как вървят преговорите с обините?
Матсън и Робинс се втренчиха едновременно в Сцилард.
— Няма никакви преговори с тях — каза Робинс.
— Разбира се, че няма — засмя се Сцилард. — Вие не преговаряте с обините за продължаване на разработките на Ботин върху тяхното съзнание. И обините не преговарят с нас да видят сметката на рреите или енешанците в зависимост от това коя от тези две раси ще оцелее след назряващата между тях малка война. Никой не преговаря с никого за нищо. Та как вървят тези несъществуващи преговори?
Робинс погледна Матсън и Матсън кимна.
— Не вървят особено добре — въздъхна Робинс. — Вероятно няма да стигнем до споразумение поне до няколко дни.
— Колко нечудесно — засмя се Сцилард.
— Но да се върнем на въпроса със Сейгън — намеси се Матсън. — Кога смяташ, че ще получиш отговор от нея?
— Ще й поставя въпроса още днес. Ще й кажа, че очаквам да ми отговори до края на седмицата. Така ще й остане време да свърши някои неотложни неща.
Читать дальше