Флора Спиър - За любов и чест

Ройз погледна бързо към Джоан и кимна.

— Да, лорде — каза тя.

— Ти си луд — каза Джоан на баща си.

— Не познавам нито един човек, който също би твърдял това — каза той със завидна убеденост, — въпреки че много биха казали, че ти си полудяла от мъка, след като отправяш подобни обвинения. Така че дръж си езика зад зъбите.

След погребалната церемония Рудолф взе думата.

— Призовавам всички вас, скъпи приятели — каза той на тези, които се бяха събрали в малкия параклис в Хоугстън, — ако някой научи нещо за двамата подли рицари — Парис от Стоуксброт и Алейн от Уортъм да ме извести незабавно. Ако пък някой ги срещне, нека ги залови и строго да ги охранява. Не бих оставил убийците на Крайспън да се измъкнат безнаказано. Тази сутрин изпратих известие до крал Хенри I и го моля да обяви Парис и Алейн за престъпници. Искам да видя и двамата наказани чрез обесване за злодеянието, което са извършили. Да, обесени, въпреки че са благородници. Те не заслужават да носят високи титли, щом са способни да направят подобно нещо — да убият свой роднина. Сега да погребем Крайспън в подземието на олтара. Нека си почива при нашите прадеди. Най-тържествено се заклевам, че ще направя паметна статуя от най-скъп материал и ще я сложа над неговия гроб. Заклевам се също да бъда достоен управител на земите му и да ги пазя за сина му, който се надявам, че неговата вдовица носи.

Това бе реч, на която се възхитиха всички присъстващи. Те все още живееха с представата за въздаване на груба справедливост. Речта на Рудолф тази сутрин им доказа, че това е най-хубавата черта на бароните от Нормандия. Без значение бе дали крал Хенри ще обяви Алейн и Парис за престъпници, те нямаше да живеят дълго, ако бъдат заловени. А що се отнася до Джоан, всеки от присъстващите би постъпил по същия начин и би твърдял, че дъщеря му е бременна, дори и да не е така, за да може да поеме ръководството на земята.

Всички гости си бяха тръгнали от Бенингфорд и сега замъкът бе отново тих. Барон Рудолф, сега владетел на два пъти повече земи, отколкото имаше преди една седмица, бе абсолютно уверен в силата, която притежаваше. И поради тази причина той не изпитваше никакви угризения от това, че бе заключил Джоан и съпругата си в спалнята.

— Престани да хленчиш! — изкрещя той на Джоан. — Може да си изпитвала удоволствие, когато си била с Крайспън, но това не е било нищо повече от физическа наслада. Ти изобщо не го познаваше. Не го познаваше така, както аз и Ройз се познаваме. Ще престанеш ли най-сетне да трепериш?

— Той беше толкова мил с мен! — Джоан направи всичко възможно, за да убеди баща си, че мнението му е погрешно. — А ако имахме повече време, аз щях да бъда благодарна на топлината, която той ми даваше, и връзката ни щеше да прерасне в истинска любов. Щяхме да се научим да се грижим един за друг и да бъдем щастливи.

Джоан видя, че баща й не й вярваше, и тя млъкна, знаейки, че със своята грубост е неспособен да разбере нежността на Крайспън.

— Най-голямото ми желание е да си в безопасност — заяви Рудолф. — Поради тази причина ти ще останеш в тази стая и не искам да чувам повече оплаквания.

— Какво искаш да кажеш? — заплака Джоан. — Че съм затворник? Ако е така, защо? Какво лошо съм направила? На кого съм навредила?

— Да се надяваме, че нищо лошо не си направила. Ще стоиш тук, под охрана, докато разбера дали си бременна.

— Но това ще стане след седмици. — Този път протестът бе на Ройз. — Разбирам, когато не й позволяваш да язди или да вдига тежки неща, за да не пометне, но да не й позволяваш да излиза на слънце, за да се разсее… А бродерията й?

— Тя може да бродира и тук. Има достатъчно светлина.

В действителност това бе една прекрасна стая. От всички стаи за гости в замъка тя бе най-хубавата — бе разположена в западната кула, усамотена и безопасна. Прозорците бяха високи, с широки первази, и бяха разположени на две съседни стени. Така се образуваше един светъл ъгъл, където бяха разположени куп възглавнички, удобни за сядане. За по-голямо удобство прозорците, освен дървени капаци, имаха и тежки вълнени завеси, които задържаха топлината през зимата. Самата стая бе в най-високата част и се намираше точно над спалнята на лорда. Вещите на Крайспън и раклата с дрехите му бяха изнесени по нареждане на Рудолф.

— Не виждам нищо нередно в тази стая — каза Рудолф и погледна двата мангала, които издаваха топлина през зимата. — Мисля, че е изключително удобно и би трябвало да си щастлива тук.