Джек Слейд - В бърлогата на звяра

Ъгловатото лице на Мак Кол изглеждаше разкривено. Неговата почти бяла коса блестеше на яркото слънце, като свали каубойската шапка и прокара ръка по главата си. Гледаше Ласитър с крайчеца на очите си. Вероятно в този момент си казваше, че и с него Ласитър щеше да свърши по същия начин както с Кено Бакет.

Гуендолин Кимброу яздеше коня на Ройбен Карнахан.

Ярките сини очи на момичето бяха насочени към лицето на Ласитър. Сигурно гледаше на него като на принц от някоя приказка, който беше рискувал живота си, за да я спаси от лапите на злия дракон.

Погледът на Ласитър се плъзна по ризата, която тя носеше. Едрите й гърди ясно се очертаваха под нея. Тя е на двайсет — мислеше си Ласитър, — достатъчно голяма е за любов. А пък е и хубаво момиче.

Той й се усмихна.

А с крайчеца на окото си забеляза пронизващия поглед на Бриджит Кимброу, която в този момент най-много от всичко би искала да му забие нож в гърба.

Господ е свидетел, че Гуендолин Кимброу съвсем не беше невинна. Изглежда това, че е трябвало да се отдаде на Джуд Донован, не я беше потресло особено. Тя разказа на Ласитър, че любовта на Джим Харууд не била споделена от нея.

Ласитър се наслаждаваше на присъствието й в следобедните часове, в които официално той говореше с нея за финансовите й дела.

Тя се кискаше, когато той галеше зърната на гърдите й.

— Ти си ненаситен, Ласитър — шепнеше тя.

— Хм, ако ти омръзне, трябва само да ми кажеш.

Тя се претърколи върху него и покри лицето му с целувки.

— Глупчо! — шепнеше тя. — Изобщо не бих могла да получа от теб достатъчно! Защо трябва да сме заедно само следобед? Защо не си постоянно при мен, Ласитър? Колко хубави биха били нощите за нас!

Ласитър мислеше за нощите, които беше прекарал в пансиона на Бес Трейнър. Не можеше да се каже, че бяха почивка за него, защото младата вдовица имаше да си наваксва за пет години, през които не беше имала мъж. И без това Бес Трейнър вече ревнуваше от Гуендолин Кимброу. С инстинкта на любеща жена тя усещаше, че Ласитър не е само неин.

Ласитър винаги отклоняваше дискусиите на тази тема. Още от самото начало той не й даваше никакви надежди, че може би той е мъжът, с когото тя ще прекара остатъка от живота си. Беше й обещал само една седмица и изпълни обещанието си.

— Знаеш, Гуен, че хората и бездруго вече си чешат езиците с нас — каза той. — Ти си наследницата на Клейтън Кимброу и не трябва да забравяш, че сега си богата и трябва да се държиш така, че да не те изхвърлят от средата, към която принадлежиш.

Тя тихо се засмя.

— Ти би могъл да се ожениш за мен, Ласитър. Ще ти отстъпя цялото си наследство, защото знам, че мога да ти се доверя. Ти не превърташ, като видиш няколко долара в ръцете си. Разбрах това, като се върнахме в Лордсбърг.

Като си спомни деня преди една седмица, Ласитър се усмихна. Градът приличаше на военен лагер. Тук се беше настанила една кавалерийска рота от форд Бейард. Освен това гъмжеше от типове с мрачни физиономии, които партньорът на Клейтън Кимброу, Брукинг Мълрой, беше домъкнал от Феникс.

След като се сбогува със Сидни Блад, който беше отзован обратно в Сан Франциско, Ласитър заведе Мак Интайър на лекар, свали Каскит в кръчмата и откара Кено Бакет при погребалния агент. След това отиде при Гуендолин Кимброу в хотел „Каноа“.

Най-напред преброи плячката на Кено Бакет. Беше по-малко, отколкото очакваше — около 80 000 долара. Като разбра от Гуен, че майката на Джим Харууд е останала вдовица и има още три по-малки деца, Ласитър реши да даде на жената половината от плячката. Другата половина смяташе да раздели между Каскит Дешър, Орвил Мак Интайър и себе си. Стоте хиляди долара за откупа той върна на Гуен Кимброу.

Още същия ден армията бандити на Брукинг Мълрой напусна Лордсбърг и потегли в източна посока, за да ликвидира веднъж — завинаги бандитското гнездо Уулфс Хоул. Мълрой и Мак Кол се бяха спречкали и Мълрой изхвърли Мак Кол.

Междувременно Каскит Дешър също напусна града с премията си и един великолепен ковчег. Старият му ковчег беше получил няколко драскотини при пързалянето си по скалния склон и изглеждаше много зле. Новият ковчег всъщност е бил предвиден за Клейтън Кимброу, но не можа да влезе в работа, защото беше пристигнал твърде късно от Ел Пасо. Гуендолин Кимброу отказа да вземе пари за него от Каскит.

Орвил Мак Интайър все още беше при лекаря. Освен премията Гуен обеща да му възстанови и щетите за изгорелия балон.