Джек Слейд - В бърлогата на звяра

Не разговаряха помежду си.

Ласитър усещаше, че парите бяха променили Бакет. Недоверие тлееше в очите му. Вероятно се опасяваше, че Ласитър е хвърлил око на парите в неговите торби.

Ласитър не му обръщаше внимание. Стоически чакаше червения диск на слънцето да се скрие зад хребета на планините. След това затегна коремния ремък на Груло и то възседна.

Кено Бакет направи същото.

Ласитър погледна още веднъж назад към собствените си следи. Стори му се, че на хоризонта вижда малки облачета прах, но вече беше достатъчно тъмно, за да може да се забележи нещо по-определено. Надяваше се, че това е Касит Дешър с колата.

Яздиха, докато приближиха на половин миля разстояние до мисионерството, преди да слязат от седлата и да извадят уинчестърите от кобурите.

Между порутените зидове на мисионерството блещукаше червеникава светлина.

Явно Ройбен Карнахан се чувстваше на сигурно място.

Ласитър кимна на Кено Бакет. Притичаха приведени. Вятърът се беше обърнал и сега духаше откъм север. Ласитър усети миризмата от дима на огъня, който гореше в развалините.

Малко преди мисионерството се разделиха. Тъмнината погълна Кено Бакет.

Ласитър безшумно се промъкна напред. Незабелязано стигна до кирпичения зид на камбанарията и се притисна към него. Беше още топъл от слънчевите лъчи.

Гърлен смях стигна до ушите на Ласитър. След това му се стори, че чува тихия плач на момичето.

Промъкна се покрай зида, докато стигна до едно срутено място, откъдето можеше да се покатери в мисионерството.

Една кирпичена стена беше осветена от пламъците на огъня. По нея се движеха сенки.

Ласитър стисна по-здраво уинчестъра, отиде до арката на една врата и бавно подаде глава.

В едно голямо помещение, от чиито стени бяха останали само части, гореше буен огън. До него седяха двама мъже. Ласитър позна единия веднага. Ройбен Карнахан винаги е бил свиня. Човек с чувствителен нос не би могъл да стои до него и една минута.

Дребния, сух мъж с белезникавата руса коса Ласитър също вече беше виждал. Казваше се Мич Бърнс. След разрива на Ласитър с Уелс Фарго той мина на страната на Ройбен Карнахан.

А къде беше Гуен Кимброу?

Ласитър чу пръхтенето на конете. Видя ги, че стоят до отсрещната стена. Недалеч от тях, долу до стената, се беше сгушила малка сянка.

Ласитър затаи дъх, когато изведнъж забеляза раздвижване там отсреща. Тихото скимтене на момичето заглъхна.

Мич Бърнс вдигна глава.

— Тя престана да плаче — каза той със злобен глас. — Сигурно се е примирила, че ще се позабавляваме с нея още малко, преди да я пречукаме.

Той стана. Широка усмивка се бе разляла по лицето му, но след това се сепна.

— Хей, какво е това? — каза той. Ръката му сграбчи дръжката на револвера.

Ласитър видя как двете сенки изчезнаха през една дупка в зида.

Сега беше негов ред.

Скочи през отвора на вратата. Металическото прещракване от зареждането на уинчестъра изпълни нощната тишина.

— Предайте се! — извика Ласитър. Мич Бърнс се изви и стреля.

Ласитър се хвърли встрани. Падайки, видя как Ройбен Карнахан скочи встрани от огъня. Мръсният тип държеше в ръка револвер и изстрелваше от дулото му куршумите един след друг.

Около Ласитър се вдигна прахоляк. Той натисна спусъка в момента, в който падна в пясъка. Куршумът улучи Карнахан в гърдите.

Ласитър обърна дулото към Бърнс.

В този момент заплющяха изстрели до конете. Бърнс беше улучен и падна.

Откъм конете се показа Кено Бакет.

На Ласитър се стори, че чува тих конски тропот, но вероятно сетивата го лъжеха и шумът беше причинен от нервните коне на Карнахан и Бърнс.

Кено Бакет обърна Мич Бърнс по гръб. Бандитът беше мъртъв. Преди да погледне към Ласитър, Кено кимна яростно и попита:

— Какво стана с Карнахан?

— Мъртъв е — каза Ласитър. Понечи да извика на Сидни Блад, който беше отвел Гуен Кимброу на сигурно място, но замлъкна. Този път шумът при конете му се стори съмнителен. Даде знак на Кено Бакет да се отдръпне от отъня и тръгна към конете.

Те бяха неспокойни. Ласитър се вмъкна между тях. Юздите им бяха вързани за ръждясали железни халки. Той поклати глава. Вероятно изострените сетива му бяха погодили лош номер. Обърна се.

В същия миг почувства опасността, но още преди да успее да реагира, върху него се спусна една сянка. Някой измъкна уинчестъра от ръцете му. Една ръка се уви около врата му, а когато се опита да извади ремингтъна си, кобурът вече беше празен. Усети до слепоочието си нещо студено и твърдо.