Джек Слейд - Господарката на Ранчото на бегълците

— О’кей, забрави това, бейби — каза Ласитър. — Разкажете ми малко за друго. Откога сте в Бъфало?

— Не по-дълго от теб, Ласитър.

Той намери в джоба си половин пакетче цигари и запали.

— Дай една и на мен — помоли Рут Кели.

— И на мен — прозвуча в тъмнината гласът на Дъг.

Ласитър ги почерпи.

— Как е главата ти, Дъг?

— Горе-долу добре. Ще го преживея.

— Можеше да си мъртъв.

— Да, по дяволите. Не бе добре от моя страна да се опълчвам срещу този дивак. Можеше да ми струва скъпо. На тебе също, Ласитър.

— Вярно е — потвърди Рут. — Мислех, че ще те обесят.

— Така изглеждаше. Кажи ми, ти трябва да си видяла. Кой всъщност хвърли камата?

— Беше Мортън. Той има два еднакви ножа. Този, който бе в ръката ти, го скри един негов приятел. Затънал си Ласитър.

На това той не можа да отговори нищо. Рут изникна внезапно пред него и постави ръце върху раменете му.

— Съжалявам, Ласитър — промълви тя. — Ако мога, ще направя всичко за теб. Дъглас също. Ще бъде ли от полза, ако свидетелствуваме за теб?

Той чувствуваше, че тя е покрусена, макар и да се държеше все още на положение. Това бе един вид защитна черупка. В действителност тя се чувстваше безпомощна и всеки момент беше готова да се разплаче.

— Защо не кажеш нещо? — прохълца тя. — По дяволите, преди малко аз само ти се ядосах. Затова ти се нахвърлих, тъй като ти твърдеше, че сме извършили престъпление.

Ласитър се подсмихна, но двамата не можеха да видят това.

— А не сте ли? — попита той сериозно. — Четох във вестника една статия за двойката Кели. Там се разказваше как сте измамили няколко богаташа и сте натрупали малко състояние.

— Всичко това е лъжа — възпротиви се тя. — Вярно е, че сме мошеническа двойка, Ласитър, но ние сме съвсем дребни риби. Тук-там сме олекотили някой и друг богат джоб с по няколко хиляди, но не така, че да сме причинили на някого болка. Хората, които твърдят това, са го разгласили, за да прикрият собствените си машинации. Те всички бяха типове, които имаха тайни любовници или проиграваха хиляди на залагания. Чрез нас двамата се сдобиха внезапно със сигурно алиби. Негодниците направиха това, за да могат да задоволяват тайните си желания. Ето защо искат да ни вкарат в затвора.

— Трябвало е да бъдете по-ловки. Нужно е било да си боядисаш косите, Рут, или да си купиш няколко перуки. С тия червени коси ще ви разпознаят навсякъде.

— Вече сме мислили за това — каза Рут малко смутено, — но ние сме доста открити. Това, което имаме, ще ни стигне, колкото да живеем. Тук няма хубави перуки.

— Те и без това вече не ни трябват — каза Дъг. — Няма да се измъкнем от тази каша. Мисля, че ще ни лепнат най-малко две години. Може би и повече.

— Ще ви се — прозвуча отгоре ръмжащият глас на Росман. — Знаете ли какво ще стане с вас? Ще ви окачим на въжето. И двамата. Вместо двете годинки.

Той се изсмя злобно.

Двамата Кели спряха изплашено дъха си.

— Ще ни обесите? — простена Рут. — Това не е вярно, шерифе. Искате само да ни изплашите, нали?

Тя се разсмя, но смехът й прозвуча несигурно.

— Вчера сте били в Ростон — каза неумолимо шерифът. — Не бяхте ли там на гости на известния Ейрън Спърк?

— Да, но…

Тя млъкна изплашено. Можеше да се предположи, че й се е случило нещо много страшно.

— Вие сте го убили — изкиска се дяволски шерифът.

— Не е вярно!

— Били сте му на гости. Той ви е пуснал в къщата си, без да предполага колко сте опасни. Държал се е приятелски с вас. За благодарност вие не само сте му задигнали парите, но и сте го убили. Надупчили сте го с ножове. Един куриер преди малко ни донесе тази новина. Дигнали сте му 20 000 долара. Намерихме парите в багажа ви. Бяхте ги скрили добре, зашити в дрехите. Но ние се поровихме грижливо. За ваше нещастие.

Той не можеше да удържи смеха си, докато произнасяше чудовищното обвинение.

— Не! — изкрещяха едновременно братът и сестрата. — Не!

Нищо друго не можаха да направят, за да изразят отчаянието си. То се бе стоварило върху тях като лавина. Не виждаха никакъв изход.

Рут Кели се вкопчи в Ласитър.

— Не е вярно! — шепнеше тя възбудено. — Никога никого не сме убивали! Заклевам се, Ласитър! О, господи! Какво ще правим сега?

— Ласитър няма да ви помогне! — извика шерифът злобно. — Той сам си има достатъчно трудности. А, Ласитър! Сега ще пуснем стълбата. Босът иска да те види. Но не прави глупости, като се качиш горе. Тук освен мен има още трима мъже с пушки. Нямаш никакъв шанс.

Момичето все още се притискаше към Ласитър.