Пенчо Славейков - Късмет

Когато господ-бог привърши в небесата
небесни залисии, той слезе на земята
и съзова по свят що имаше роди,
световния късмет да им разпореди.

Застана Турчина пред него първо тамо —
на сърмошит чепкен ръкавите зад рамо —
и стори темане. „Най-първи се вести,
продума господ-бог — какво желаеш ти?“

— Аллах — отвърна той, — дай мене Агалъка!
Да владам, знаеш сам, това ми е най-сръка.
Но воля твоя пак — каквото кажеш ти:
човек върши туй, Аллах що отреди!

„Да бъде!“ — рече бог… А ей че се задава
безочливия Грък: пред бога той застава,
като че не пред бог, ами пред свой ортак —
засукал на кравай чак до уши мустак.

— О Кириос, дари на мене Агалъка —
избърболеска той; — ти знаеш не за мъка
е Гърка Грък роден… Късмет според човек!
А пък поминъка со Агалък е лек.

„Да — каза бог, — но виж, че Турчина превари
и зе го. Избери ти дар от други дари.“
— Когато е така, дай мене Хитростта :
и с нея видя щем да минем на света!

„Да бъде!“ — рече бок… А още недорекъл,
ей чорлавий Еврей се прязглава затекъл,
с брада до пояс чак, и блед и запъхтян,
отмеря отдалеч метан подир метан.

— Дай мене, Яхова, каквото ми се пада!
На верния си раб дай малката награда —
дай Агалъка мен… Мерак ми е това…
И с малкото съм аз доволен, Яхова!

„Ей, Агалъка го отнесе веч Агата,
следнего Гърка пък отиде с Хитрината —
остава…“ — Яхова, Парата дай тогаз!
И с най-нищожното съм пак доволен аз.

„Да бъде!“ — рече бог… А ето низ баиря
и Българина се задава най-подиря,
нехайно замотал един през други крак,
над вежди рунтави нахлупил сив калпак.

Дохожда, спира се и все се пак втелесва,
и гузно по тила с два пръста се почесва:
— Дойдох ти, господи, да ме даруваш с дар —
дари ми Агалъка… да бъда господар…

„Де беше по-напред? Раздяла вече стана
и зарад теб сега един късмет остана.“
— Прощавай, господи, по пътя закъснях:
па малко и таквоз… на път се поуспах.

Царвули нали е, изсъхнаха по жега,
та да покиснат ги изух, да ми не стега,
а пуста дрямка… На че там съм и заспал.
„Затуй ще мъкнеш ти сега такава хал! —

отвърна господ-бог: — Такъв ти е късметя!
Кисни цървулите! И таз, що те сполетя,
ти подир ралото влачи я чак до гроб…
Земята работи — и неи бъди роб!“