Карен Симонян - Планетата на двойниците

Аптекарят си спомни, че в такива случаи хората обикновено разтъркват очи. За да не повтаря това безсмислено движение, той пъхна ръце в джобовете, сви с недоумение рамене и започна да оглежда ту Нестор, ту другия Нестор, който току-що бе влязъл в стаята.

Старецът се усмихна многозначително.

— Запознай се — каза той, — това е Нестор, а това е Нерсес Мажан. Впрочем официалностите са излишни. Къде се е чуло човек да се запознава със себе си, със своето копие?

— Какво означава всичко това?

— Означава, че, първо, Агамемнон не е хвърлил думите си на вятъра и, второ, — отлитаме с първия звездолет, Нерсес!

— Така ли?

— Не говоря на тебе — каза Нестор и се обърна към човека, който стоеше в ъгъла. — Дай документите, Нерсес!…

Човекът в ъгъла сви рамене, погали брадата си и се доближи.

— Нестор, това аз ли съм?

— Да.

Нерсес Мажан подаде на Нерсес Мажан, тоест на своя двойник, малък плик.

— От утре аз ще дежуря в аптеката вместо тебе — каза двойникът.

— Добре. Нестор…

— Да — отвърнаха едновременно и двамата.

— Необходим ми е истинският Нестор — рече Нерсес и погледна подозрително към застаналия до него старец.

— Кой от вас е истинският?

— Аз — каза този, който беше по-близо.

— Значи нашите двойници ще останат в аптеката, а ние ще си заминем?

— Да.

— А ако случайно ни объркат? Ако вземем, та останем ние?

— Не се безпокой — каза Нестор. — Докато сме тук, те никога няма да се появят вместо нас в аптеката и да предявяват правата си. Искаш ли да провериш? Питай своя двойник.

Нерсес Мажан повъртя плика в ръцете си и се обърна към своето копие.

— Кой си ти? — но не се реши да го назове по име.

— Твоят двойник.

Аптекарят въздъхна облекчено.

— Докато си тук — рече му вторият Нерсес, — аз ще бъда само твой двойник. Но щом отлетиш, веднага ставам ТИ . И ще живея така, както намеря за добре. Но обещавам редовно да ти изпращам заплатата.

— Благодаря.

— Моля.

— Не се стеснявай от мен.

— Не се безпокой. Аз се стеснявам дотолкова, доколкото човек може да се стеснява от себе си в някои моменти: А ние сме едно и също лице.

— Да, да — замислено отвърна Нерсес Мажан.

— Ти не се притеснявай, чувствувай се свободен — предложи двойникът.

— Ще опитам — отговори Мажан.

— В края на краищата става въпрос за ден-два.

— Да, разбира се.

— По-важното е да не ни виждат двамата, въпреки че всички пълнолетни мъже в града не са истинските, а са двойници. Но не е приятно, когато…

— Когато истината се изнася пред очите на всички — рече Нерсес Мажан.

— Точно това исках да кажа. Голата истина е приятна само когато човек е насаме със себе си или в краен случай, когато са двама… — Двойникът хитро се усмихна.

Нерсес Мажан с отвращение помисли, че тази хитра, многозначителна и почти сластна усмивка не е чужда, а е негова собствена.

— Между другото — продължи вторият Нерсес — за двойниците чувството на взаимност е чуждо, Те не усещат нито умора, нито глад. При тях не съществува въпросът на пола. Затова и нашето общество е лишено от всички човешки слабости. Ако се изразим по-точно, тук, на Лета, скоро ще създадем едно съвършено общество.

— Съмнявам се — сей рамене Нерсес Мажан. — Нестор, хайде преди полета да се поразходим малко!

— Добре — съгласиха се и двамата. Нерсес Мажан трескаво започна да глади брадата си и без да поглежда към никого, заяви:

— Имайте предвид, че аз непрекъснато се обръщам към истинския Нестср.

— Много добре, меластър — каза Нестор — двойникът. — Но доколкото ми е известно, разликата между Нестор и мен не е толкова голяма. И той до известна степен…

— Аз ви помолих да обърнете внимание на онова, което казах, без излишни обяснения. — Нерсес Мажан излезе в коридора.

Старецът изгледа двойниците от главата до петите и последва аптекаря.

— Ако всичко това бе спомен, бих се чувствал чудесно — рече Нерсес Мажан.

— Каква е тази твоя среща? — позаинтересува се старецът.

— Не зная… Така се случи, че отново ще се срещна с Ева, Астарат или Зенобия. Тя ме увери, че щом пожелая, мога да се превърна в Али Баба.

— Опитай!

— Знаеш ли, Нестор, аз все повече се убеждавам, че Зенон Джабез се е самоубил в Капелата.

— Навън започва да вали — рече Нестор, протягайки длани в мрака.

През целия ден той не напусна работното си място. През целия ден стрелката на везната потрепваше на циферблата. Нерсес Мажан отново беше в стихията си. Пълнеше с лекарствен прах малки цилиндърчета, запечатваше ги, подреждаше ги… После отново теглеше белите и небесносините съставки на лекарството, стриваше ги и ги смесваше с червени и розови бучки в порцелановите хаванчета, пак пълнеше цилиндърчетата и отново, и отново — безспир… Глухият шум, долитащ от улица „Син фазан“, за него бе сякаш дъх на непресекващия, безкраен живот. Тревожеха го само жените, момичетата и юношите, струпани пред остъклените кабини на отсрещния тротоар. Впрочем тревожеха го не хората, а самите кабини, разположени на различни места в града, в които боязливо мигаха котешки очи и невидимият разказвач понякога шепнешком подхващаше подозрителен разговор с непознатите.