Карен Симонян - Планетата на двойниците

— Не зная. Може би… Лека нощ.

— Това е много важно — каза момичето.

— Кое?

— Нощта да бъде лека.

— Може би.

— Освен това си и търпелив. Вероятно вече ти досаждам, но ти нито веднъж не го показа.

— Защо да го показвам, когато не е имало повод?

— Повод ли?… Имаше — рече момичето, притискайки се към Мажан. — Нали аз непрекъснато дърдоря глупости? А да се каже „лека нощ“ е много важно, защото… вероятно следобед ПОСИЗУ 1 1 Полиция на системата Зугастра. ще ме потърси. Ако ме открият тук, според полицейския ред ще бъдеш обвинен, че си укрил убиец. Не се вълнувай, мили… За това ти нищо не знаеш. Така ли е? Можех и нищо да не ти казвам. Как мислиш, могат ли да ме открият тук?

— Могат — въздъхна дълбоко Мажан.

— И аз мисля така… Но ако не ме открият…

— Ще останеш тук колкото пожелаеш — рече Нерсес Мажан и я побутна към нейната стая. — Лека нощ!

Без да се оглежда, той се запъти към вратата в дъното на гостната и влезе в спалнята, застлана с кикенски кожи, които леко блестяха. Мажан легна на тях, направо на пода, и потъна в мисли, които бръмчаха като кошер в главата му. Трябваше да реши как да действува по-нататък.

Ала малко след това от коридора долетя тревожният звън на камбанката. Аптекарят се обърна по гръб, впери поглед в мрака и се опита да чуе какво става на първия етаж.

Нерсес Мажан, изглежда, бе загубил чувството си за време. Не можеше да разбере времето ли е спряло, или е минала цяла вечност след звъна на камбанката.

Убеден, че под напора на съмненията може да не заспи и до разсъмване, той най-сетне стана и започна бавно да се облича.

Къщата тънеше в тишина.

Нерсес отвори вратата на спалнята и се озова в гостната. И там, посред стаята, видя полуголото момиче.

— Не си ли заспала? — попита я шепнешком Нерсес Мажан.

Урсула поклати глава.

Аптекарят се приближи до нея.

— Тревожиш ли се за нещо?

Тя сведе глава, сякаш се срамуваше да признае, че е разтревожена.

— Отдавна ли стоиш тук?

— Чух някакви гласове и шум — изрече момичето, мърдайки едва-едва устни. — Изглежда е тя…

— Кой?… Полицията?

— Полицията ли? — Тя се поколеба за миг. — Да, разбира се, че полицията.

Да не си убила човек? — попита Нерсес Мажан, ужасен от въпроса си и от вероятния отговор.

— Аз ли?… — Урсула поклати отрицателно глава.

— Говори! — извика Нерсес. — Казвай!… Защо!…

— Това е той — каза момичето и се разплака. — Той го е убил… Но ПОСИЗУ търси мен. Уверена съм, че ме търси.

Нерсес Мажан не знаеше какво да прави. Нищо не разбираше. Но когато си даде сметка, че е прегърнал момичето за раменете, отдръпна ръце и започна да го успокоява.

— Иди да спиш… Напразно мислиш, че полицията търси именно тебе. Нали си невинна? Нервите ти изневеряват. Утре всичко ще се изясни. Пък дори и да не се изясни, все едно, ще бъде по-леко. А кой е той?

Урсула мълчаливо се обърна и тръгна към спалнята си. В мътния полумрак се чу щракането на ключалката.

Нерсес Мажан побърза да слезе долу. В коридора се наметна с шлифера си, но когато понечи да бутне вратата и да излезе на улицата, сякаш се вкамени: в дъното на салона забеляза нечий силует и попита шепнешком:

— Нестор?

Отговор не последва.

Мажан почувствува как ръцете му се изпотяват. Сякаш някой изцеждаше тялото му и потта изтичаше само от дланите му. Пристъпи към силуета и отново спря. Зад гърба си чу гласа на Нестор.

— Мен ли търсиш?

Без да откъсва очи от силуета, Нерсес Мажан каза:

— Нестор, излизам за няколко часа. Моля те, бъди спокоен! Ти чу ли звънеца?…

— Вероятно е бил случаен минувач — отвърна Нестор. — Когато отворих вратата, нямаше никого. Изглежда, някой се забавлява.

— Хубаво забавление! — ядосано каза Нерсес. — Несторе, мислиш ли, че тук, в аптеката, може да има външен човек?

— Няма — рече старецът и внимателно погледна аптекаря. — Човекът, за когото говориш, стои отвън. А това, което виждаш, е сянката му.

Аптекарят въздъхна с облекчение, вгледа се още веднъж в неподвижния силует, който хвърляше сянка на стената, и излезе на улицата.

Близкият уличен фенер се намираше от лявата му страна. Затова Нерсес Мажан пое в тази посока и преди още да стигне ъгъла, се натъкна на човека.

Мажан заобиколи непознатия, без да откъсва очи от него, и с неприкрито любопитство го изгледа от главата до петите. Но не бе удостоен с никакво внимание. Човекът стоеше неподвижно и упорито се взираше в мрачния небосвод.

— Ще се измориш, меластър — не издържа Нерсес.