Карен Симонян - Планетата на двойниците

Мажан извади от шкафа кутията с лекарства.

— Моля ви, не се месете в работите на Спандарат. — Рижавият хвана Нерсес Мажан за ръката. — Защо не оставите човека да си умре спокойно?

Нерсес Мажан се опита да се освободи от лепкавите пръсти.

— Зная, че вие сте аптекарят на нашия град. Пристигнали сте в Сонт със своя помощник. — Рижавият се зачерви от вътрешно напрежение и може би от вълнение. — Затова не докосвайте Спандарат. Ако всеки си пъха носа в онова, дето не му е работа, докъде ще стигнем? Пълен хаос. И никой на този свят няма да може да различи аптекаря от бръснаря, бръснаря от скромния канцеларски служител.

— Аз ви моля! — опита се да го прекъсне Мажан.

— Спандарат, изглежда, си е разчистил сметките с живота. Притеснява ли ви със смъртта си? Пречи ли ви? — продължи рижавият.

Спандарат лежеше на дивана неподвижно, с отворени очи. Беше дребничък човечец, но студеният блясък на очите му смущаваше Мажан. Той с усилие разкопча яката му. В същия миг в аптеката нахълтаха няколко души и грубо изтикаха Мажан. После единият от тях бързо закопча ризата на Спандарат и с укор изгледа аптекаря.

— Каква работа имате с нашия труп? — процеди през зъби той и направи знак на останалите.

Тялото на умрелия сякаш бе ламаринен лист. Те го препънаха, напъхаха го в сандъка, който бяха донесли, и затвориха капака му.

— Аз… ви предупредих… аз… — запелтечи рижавият.

Единият от мъжете мълчаливо кимна и се обърна към аптекаря.

— Вие сте само аптекар и за това именно ви плаща нашето кметство — глухо каза той. — Ако събирате и водите в аптеката всички, дето са нападали по улиците и ни принадлежат, то знайте, че кметството може да стигне до извода, че вие обичате да се месите в неща, които не са ваша работа, нито пък задължение, че… сте готов да създавате паника и хаос в този най-спокоен град, че вие сте дошли тук с користни намерения, че… не сте добросъвестен спрямо задълженията си.

— Меластър — рече Нестор, възползвайки се от паузата. — Бъдете добър да вземете това със себе си — и той постави малкия пакет върху капака на сандъка с тялото на Спандарат.

— И какво е то?…

— Не зная — призна Нестор. — Подарък е… но какъв — не зная… В кметството сметнаха за нужно да се поднесе подарък на първия клиент на аптеката. Подарък за спомен.

— Аз не съм клиент.

— Разбира се, меластър… Вие не сте първият ни клиент. Подаръкът принадлежи на Спандарат, който в момента е в сандъка. Когато благоволи да излезе от него…

— Той никога няма да излезе от сандъка. Може да бъдете сигурен в това!

— Всичко е възможно — съгласи се Нестор. — Но какво мога да сторя, щом кметството е решило да даде подарък на първия ни клиент?

Те взеха пакета и гледайки накриво Нестор, си излязоха.

Рижавият поиска да каже нещо, но махна с ръка и тръгна след тях.

Когато останаха сами, Мажан прибра кутията с лекарствата в шкафа и попита:

— Какво ще речеш, старче?

— Имаш писмо.

— Нещо друго?

— От кметството — допълни Нестор. — На масата е.

Нерсес Мажан неохотно взе писмото, доближи го до ухото си и натисна копчето.

— Нестор! — извика той.

— Да.

— Дали не съм най-глупавият човек на света?…

— Не.

— … Ами Оскар… Оскар може ли да различи живия от мъртвия?…

— Не.

— Щом е тъй, в дома на Бааб Каспар ще се срещна със Зенон Джабез.

— Така ли?

— Квадратна сфера — за първи път в живота си изруга Нерсес.

— Или сферичен квадрат — невъзмутимо забеляза Нестор. — Все едно и също е.

Без да бърза, момичето излезе от кабината и разсеяно погледна Нерсес Мажан.

Аптекарят се засмя.

Но момичето продължаваше да го гледа разсеяно. Нерсес си помисли, че отстрани той сигурно изглежда доста глупаво с престорената си усмивка. Затова, без да се бави, влезе в кабината, седна на стола и крадешком хвърли поглед навън, за да разбере дали някой не го следи.

Стъклените стени на кабината бяха прозрачни отвън, а отвътре — матови. Улицата и хората не се виждаха и аптекарят въздъхна облекчено. Въпреки че здравият разум му подсказваше точно обратното: този, който седи в кабината, трябва да има възможност да наблюдава улицата, а самият той да не се вижда от минувачите. Но, както бе установил Нерсес, на тази планета не всичко се подчиняваше на здравия разум. И като се настани по-удобно на стола, той се вгледа във висящия срещу него паралелепипед, върху който мигаше нещо напомнящо котешко око.

Засега нямаше нищо смешно.