Карен Симонян - Планетата на двойниците

Продължителното мълчание явно обезпокои жените. Мадлен Джабез смутено погледна приятелката си и изведнъж каза:

— Зенон си има неприятности. Знаете ли с какво се занимава тук?

— Зная… той обичаше да говори за производството на дамско бельо и… — аптекарят въздъхна, защото почувствува, че против волята му го въвличат в играта. Но дали наистина това бе против волята му? — Той пристигна във Виланк за делова работа, а не да се забавлява. По-скоро деловата работа и развлеченията взаимно се допълваха — многозначително каза Нерсес. — Тези две неща органично се съчетаваха в него.

— Вие искате да кажете… — в очите на меластра Каспар проблеснаха немирни искрици.

— Искам да кажа, че Зенон Джабез бе истински делови мъж. Вероятно е трудно да се измислят нови модели дамско бельо. Те и бездруго са много и са пръснати из цялата Галактика. — Нерсес Мажан толкова се вдъхнови от идеята си, че дори се изправи. — Цялото това разнообразие могат да го демонстрират само виланкските жени. Виланк е своеобразна изложбена зала. Обаче на Виланк жените не ходят с прозрачни дрехи и следователно не могат да показват бельото си. Но бъдете уверени, че под техните рокли може да се открие такова модно бельо, каквото не се излага дори по витрините на магазините. Зенон бе от малцината, които го разбираха, и затова не пропускаше случай да се срещне с някоя виланкска жена. Зенон добре знаеше как ще се развива модата в бъдеще и жените се вслушваха в съветите му. Но правилно ли разбрах, че неприятностите на Зенон са свързани с производството на дамско бельо?

— Съвсем правилно! — потвърди Мадлен Джабез, която с възхищение слушаше аптекаря. — Търговията с бельо не върви. Наистина жените на Лета отказват да носят бельо и май са решили в скоро време да не носят и рокли.

— Как така?! — учуди се Мажан. — Защо?

— За да могат хората по-добре да се опознават взаимно.

— А!… — удиви се аптекарят. — Това трябва да е много интересно.

Жените не отговориха.

И отново настъпи мълчание.

Меластра Каспар упорито оправяше гънките на роклята си, Мадлен Джабез явно изгаряше от желание да продължи разговора и да каже нещо много интересно, но не отваряше уста. Аптекарят се довери на интуицията си и търпеливо зачака. Той отдавна се беше убедил, че в подобна ситуация един ненужен или прибързан въпрос би могъл да сложи край на разговора.

Но мълчанието ставаше тягостно, нетърпимо. На Нерсес Мажан му се стори, че е излишен. Той се изкашля и стана.

— Меластър! — извика Мадлен сподавено.

— Да? — отвърна с готовност той.

— Вероятно бързате, меластър? — вместо Мадлен заговори жената на Бааб Каспар.

— Бързам — разпери ръце Мажан, сякаш меластра Каспар не можеше да очаква друг отговор.

— Няма да ни забравите, нали? — проблеснаха очите на домакинята.

— Много сте любезна, меластра! — отвърна Мажан и се поклони. После въпросително погледна Мадлен Джабез. Но тя, изглежда, вече бе потиснала желанието си да продължи разговора и само виновно се усмихна на аптекаря. — Съжалявам, че днес не можах да се срещна със Зенон Джабез.

— Трябва да го извините — рече домакинята. — Когато дружите с делови човек, винаги трябва да очаквате подобни изненади. Скоро ще можете да се срещнете с него, но при условие че не бързате да напуснете нашия град.

„Виждам, че искате да ме отпратите“ — помисли си Нерсес.

— Познахте — каза високо Мажан. — Вероятно в близките дни ще замина за Роджър.

„Защо?“ — попитаха големите зелени очи на Мадлен.

— Трябва да набавя оттам лекарства — отвърна Мажан. — Надявам се, че дотогава меластър кметът и Зенон ще се върнат. А аз ще бъда поласкан, ако имам честта да ви приема в моята аптека — добави той. И тази покана бе отправена преди всичко към обаятелната Мадлен Джабез с прекрасните печални очи. — Ще ви нагостя с плодов сок и кафе. Такъв обичай имах в моята аптека във Виланк.

— Непременно ще се възползваме от поканата — обеща меластра Каспар и от името на приятелката си. — Довиждане, меластър!

Аптекарят отново се поклони и напусна сводестата стая.

В коридора се сблъска с Бианка.

— Подслушваше ли ни? — строго попита аптекарят.

Момичето неопределено поклати глава.

— Тогава защо си застанала тук?

Бианка се запъти към вратата и направи знак на аптекаря да я последва.

Те излязоха от коридора и се озоваха в съседната стая.

— Заминавате ли? — неочаквано спря и попита Бианка.

— Да.

— Много ли е наложително?