Симеон Симов - Контакт

Всичко наоколо се разпръсна и изгуби, потъвайки в необятните дълбини на този немигащ поглед, приковал вниманието му още с влизането в стаята. Няколко секунди или може би минути трябваше да изминат, преди Джейсън да забележи останалата част от лицето на седналия срещу него мъж на неопределима възраст. Невероятното съчетание между младост и старост се подчертаваше най-вече от почти напълно побелялата коса, на фона на която свежата младежка кожа, странно прорязана от малко, но много дълбоки бръчки, навяваше непреодолимо усещане за благоговеен ужас. Едва сега той долови присъстващата от самото начало усмивка, противоречива като всичко останало по това невъзможно лице. Доколкото можеше да се довери на усещанията си, Джейсън видя в нея отрицанието на всички изпитани от него до момента емоции. Тя бе съчетание от ирония и досада, граничеща с апатия, странно примесени с великодушна доброжелателност. Малко по малко, с точно отмерен маниер, мъжът смекчи остротата на чертите си и в момента, когато леко се надигна, за да подаде обсипаната си със скъпоценности ръка, Джейсън дори откри един нов лукав проблясък в предишната изпитателност на погледа му.

— Искрено се радвам да Ви посрещна с добре дошъл, млади човече — изрече сякаш без да движи устните си той. — Честно казано, в някои моменти от Вашето пътуване дотук бях започнал да се съмнявам, че ще имам това удоволствие.

— Вие сте следили полета ми през цялото време?! — изненадата в гласа на Джейсън бе толкова силна, че дори не съдържаше нотка на неприязън, което учуди самия него.

— Трябва да Ви призная, че съмнението в нашите възможности винаги леко ме е огорчавало. Надявам се, че престоят Ви тук сам по себе си ще Ви убеди в правотата ми — едва забележимата усмивка отново пробягна по лицето на този, който според Джейсън със сигурност бе Кралят.

— В такъв случай не мога да не попитам каква бе причината за трудностите, които изпитах, докато успея да вляза във връзка с вас — сега самообладанието едва успя да преодолее надигналия се нервен изблик.

— Не бих искал да ме разберете неправилно, но това бе просто част от рутинната процедура по отсяване на случайни посетители в моите владения — отвърна спокойно Кралят.

— Но това е просто…

— На Ваше място не бих се вълнувал толкова. Опитайте се да влезете в моето положение. Не е трудно да се досетите защо крия местоположението на двореца си. Още сега искам да Ви успокоя, че ще се постарая да Ви бъде осигурено успешно завръщане, но това ще Ви коства неколкочасово удължение на полета и унищожаване на данните от бордовия дневник. Считам, че това са достатъчни мерки за сигурност, като имам предвид изменчивостта на пейзажа на така наречените от вас „Външни територии“.

— Слушайки всичко това мисля, че не ми остава нищо друго освен да изкажа своята дълбока благодарност за честта да бъда пред Вас в този момент. Надявам се, че ще оправдая докрай оказаното ми височайше доверие — почти изсъска Джейсън, иронизирайки непривичния и сторил му се високопарен тон на събеседника си.

— Радвам се, че така си допаднахме още в самото начало на нашето познанство — вече станалата натрапчива вледенена усмивка не слезе от лицето на Краля. — В интерес на истината трябва да отбележа, че досието Ви ми даде възможност да добия достатъчно добра представа за Вас, но личният контакт ме обнадежди повече.

— Надявам се, че съм Ви разбрал правилно?

— Вече започвам да си мисля, че се опитвате да ме раздразните умишлено. Действително не мога да проумея какво странно намирате в това, че имам достъп до информация, съхранявана от неособено интелигентни хора на, строго погледнато, неголямо разстояние? — странният смях, огласил помещението само потвърди убедеността на Краля в казаното. Мълчанието бе единственият отговор, който Джейсън можа да даде на тази явна подигравка с това, че във всяка една база „секретността е стълб на сигурността“.

— Доколкото разбрах, Вие сте възпитаник на школата на Т113 и затова бих желал да Ви задам един въпрос, който отдавна искам да поставя на някой жив свидетел на събитията. Имам предвид зачестилите съобщения за поява на неидентифицирани летящи обекти във въздушното пространство на базата — продължи Кралят.

— Честно казано, не мисля, че мога да ви кажа нещо повече от официалните данни, имайки предвид Вашата информираност.

— Всъщност въпросът ми се свежда до личното Ви мнение относно причината за това, точно вашата база да бъде предпочитан обект на тази инвазия.