И тогава разбра втората си грешка. Вятърът духаше иззад Ахил, а не към него. Планът й отчасти зависеше от смущаващото въздействие на Афродитиния парфюм, но за тая цел мускулестият идиот трябваше да усети аромата му. Ако вятърът не променеше посоката си или тя не се приближеше толкова, че буквално да се качи върху русокосия ахейски воин, вълшебното благоухание нямаше да подейства.
„Майната му — помисли си амазонската царица, когато другарките й започнаха да стрелят с лъковете и да хвърлят копия. — Нека Съдбите кажат думата си и Хадес вземе последните! Арес — татко! — бъди с мен и ме закриляй!“
Почти очакваше богът на войната да се материализира до нея, а също навярно Атина и Афродита, тъй като те искаха Ахил да умре днес, ала през няколкото секунди, преди конете да се набучат на припряно вдигнатите копия и неустоимите амазонки да се сблъскат с неподвижните ахейци, не се появи ни бог, ни богиня.
Отначало късметът и боговете като че ли бяха на страната на амазонките. Въпреки че няколко от конете се набучиха на върховете на копията, грамадните жребци прегазиха аргивските редици. Едни гърци се оттеглиха, други просто бяха стъпкани. Амазонките се пръснаха около петдесетината мъже и започнаха да ги избиват с мечове и копия.
Клония, любимата помощница на Пентезилея и най-добра в стрелбата с лък от всички живи амазонки, изстрелваше стрела след стрела. Целеше се само зад Ахил, за да принуди мъжеубиеца да се обръща при всяко нейно попадение. Ахеецът Менип падна, пронизан в гърлото. Мениповият приятел, могъщият Подаркес, син на Ификъл и брат на падналия Протезилай, яростно се хвърли напред в опит да забие копието си в хълбока на яздещата Клония, ала амазонката Бремуза разсече копието му и после с мощен замах отряза ръката на Подаркес в лакътя.
Сестрите по оръжие на Пентезилея Евандра и Термодонта бяха повалени — бойните им коне се строполиха, улучени в сърцето от ахейските дълги копия — но и двете мигом скочиха на крака, долепиха гръб до гръб, вдигнаха полукръглите си щитове и почнаха да отблъскват надаващите крясъци гърци.
Царицата се озова сред аргивските щитове с втората вълна на амазонската атака, рамо до рамо със своите другарки Алкивия, Деримахия и Дериона. Брадати лица им се зъбеха и падаха под ударите на оръжията им. Една стрела, изстреляна от задните ахейски редици, рикошира от шлема на Пентезилея и за миг пред очите й заплуваха червени петна.
„Къде е Ахил?“ В следващия миг видя мъжеубиеца на двайсет крачки надясно, заобиколен от главните ахейски вождове — Аяксовците, Идоменей, Одисей, Диомед, Стенел, Тевкър. Нададе боен вик и пришпори коня си към групата герои.
В същия момент групата сякаш се раздели, тъкмо когато Ахил се обърна да погледне как един от хората му, Евхенор от Дулихий, пада, пронизан в окото от стрела на Клония. Пентезилея ясно видя голия Ахилов прасец под ремъците на наколенника, прашните му глезени, мазолестите му пети…
Копието на Атина като че ли зажужа в ръката й, когато замахна и го хвърли с всички сили. Полетя точно към целта, улучи бързоногия мъжеубиец в незащитената дясна пета… й отхвърча настрани.
Ахил рязко обърна глава и впери сините си очи в Пентезилея. Устните му се разтеглиха в ужасяваща усмивка.
Амазонките бяха заети с централната ахейска група и късметът започваше да им изневерява.
Бремуза хвърли копие срещу Идоменей, ала Девкалионовият син почти нехайно вдигна кръглия си щит и то се строши надве. Когато той хвърли своето по-дълго копие, то полетя с гибелна точност, прониза червенокосата амазонка точно под лявата гръд и излезе през гърба й. Тя се строполи от запенения си кон и петима-шестима аргивци се хвърлиха да й отмъкнат доспехите.
Щом видяха, че сестра им пада, Алкивия и Деримахия препуснаха с разярени крясъци към Идоменей, ала двамата Аяксовци сграбчиха юздите на жребците им и ги принудиха да спрат със страховитата си сила. Амазонките скочиха на земята, за да продължат битката пеш, но Диомед Тидеев ги обезглави с един-единствен широк замах с меча си. Ужасената Пентезилея видя как все още премигващата глава на Алкивия се търкаля в праха и как смеещият се Одисей я вдига за косата.
Усети, че някакъв безименен аргивец я хваща за крака, и заби второто си копие в гърдите му и надолу, докато не прониза червата му. Той се свлече със зейнала уста, ала отнесе копието й със себе си. Пентезилея откопча бойната си брадва и пришпори коня си напред, като се държеше само с колене.
Читать дальше