Дан Симънс - Олимп

Внезапно Зевс става и излъчваният от него блясък е толкова ярък, че хилядата безсмъртни богове и един съвсем смъртен мъж в изпотен хамелеонски костюм — маскираният нещастник е напълно видим за камерата на Хефест и съответно за всички в Тартар — правят колеблива крачка назад. Зевс продължава:

Хефест изключва проектора от месинг и стъкло. Огромният прозорец, свързващ Тартар със Залата на боговете на Олимп, изчезва и всичко отново потъва в сажди, пепел, смрад и червен сумрак. Ахил леко се разкрачва, намества щита си и скрива зад него богоубийствената кама. Няма представа какво ще се случи.

Минава сякаш цяла вечност. Ахил очаква крясъци, викове, настояване Хефест да докаже истинността на образа и звука, ревящи титани, носещи се по скалите големи Лечители… но никой не помръдва, нито една от събралите се гигантски фигури не издава нито звук. Въздухът е толкова наситен с дим, червените отблясъци на лавата са до такава степен филтрирани от пепелта в атмосферата, че Ахил мислено благодари на боговете — поне на един от тях — за лещите на термокожата, които му позволяват да вижда какво става наоколо. Хвърля един бърз поглед към брана-дупката, отворена според Хефест от Нюкта, самата богиня Нощ. Тя все още е на мястото си, на около двеста метра оттук и може би на около петнайсет метра височина. Планира да се опита да достигне тичешком до дупката, ако започне бой и Демогоргон реши да сдъвче ахейския герой и бога-джудже като солети, макар да знае, че ще му се наложи да си пробива път през гигантите и зверовете на всяка стъпка. Готов е.

Мълчанието се проточва. Ветрове вият мрачно над безформените скали и още по-безформените фигури. Вулканът гъргори и бълва, но Демогоргон не произнася нито звук.

— ВСИЧКИ ДУХОВЕ СА ПОРОБЕНИ, ЩО СЛУЖАТ НА ЗЛОТО — накрая проговаря той. — СЕГА САМ ЗНАЕШ ДАЛИ ЗЕВС Е ЗЛО, ИЛИ НЕ.

— Зло ли??? — изревава титанът Кронос. — Синът ми е луд ! Той е узурпатор на всички узурпатори.

— Зевс язди разрухата на собствената си воля. — Съпругата на Кронос Рея има по-висок глас. — Той е позорът на земята и проклятието на Олимп. Трябва да понесе последствията на собствената си невъздържаност. Да загине в предопределената му болка и да бъде обесен от ада на собствените си жестоки вериги.

Проговаря едно чудовище-Лечител и Ахил е смаян, че гласът му е съвсем женски.

— Зевс наистина прекали. Отначало имитира, а сега се подигра със самите Съдби.

— Упадъкът няма по-ужасно име от това на Зевс Узурпатора — прогърмява един от безсмъртните Часове от скалистата си урва.

Ахил се вкопчва в най-близката тресяща се канара. Смята, че вулканът зад Демогоргон изригва, но всъщност това е само приглушеният тътен на събралите се Същества.

— Този претендент трябва да потъне под широките вълни на собствената си гибел — проговаря братът на Кронос, рунтавият титан Крий, от потока лава, в който е застанал. — Сам ще се покача на Олимп, където някога управлявахме, и ще замъкна това кухо нещо в ада, както падат лешояд и змия, вкопчени в безмилостна битка.

— Ужасна формо! Говори! — извиква един многорък колесничар към Демогоргон.