Дан Симънс - Олимп

— Още причини да запазим аероскутера! — извика Кол.

Никой вдигна ръце с дланите нагоре.

— Може би. Но не след дълго на Земята няма да има място, където да можете да се скриете. Да не би да си мислите, че сте единствените с търсеща функция? Вашите функции престанаха да работят, но не и търсещите функции на войниксите и калибаните. Ще ви открият. Дори Сетебос ще ви намери, след като свърши да се тъпче с историята на планетата.

— Като че ли не ни оставяш никаква надежда — обади се мълчаливият медик Том.

— Така е. — Гласът на Никой отново се извиси. — Не ми е работа да ви оставям надежди, макар пътуването ми да е в състояние и да ви предложи надежда, стига да е успешно. Но няма да ви лъжа — изгледите за успех са малки. Заслужавате да знаете истината. Но ако не се промени нещо важно, независимо с аероскутер или без него, изгледите за вашия успех — за вашето оцеляване — са нулеви.

Деймън, който се бе заклел, че ще си мълчи по време на обсъждането, се чу да вика.

— Не можем ли да идем на пръстените, Никой? Аероскутерът може да ни закара дотам — по шестима наведнъж. С него се върнах от острова на Просперо на е-пръстена. Няма ли да сме в безопасност на орбита?

Всички се обърнаха към него. Нито един поглед не се спря върху трептящата Мойра, която се намираше на по-малко от два метра вдясно от Деймън.

— Не — каза Никой. — Няма да сте в безопасност на пръстените.

Тъмнокосата Едид рязко скочи. Сякаш плачеше и се смееше едновременно.

— Не ни даваш нито една шибана надежда !

За първи път Одисей-Никой се усмихна — влудяващо, вбесяващо — и белите му зъби блеснаха на фона на почти изцяло сивата му брада.

— Не е моя работа да давам надежда на вас — сурово каза той. — Съдбите ще решат дали да го сторят, или не. Днес вие решавате дали ще дадете надежда на мен… или ще ми я откажете.

Ада пристъпи напред.

— Да гласуваме. Смятам, че никой не трябва да се въздържа, тъй като от решението ни може да зависи всичко. Моля онези, които са склонни да позволят на Одисей… извинете, искам да кажа, на Никой… да вземе аероскутера, да вдигнат дясната си ръка.

Градът и бойното поле на Троя — древния Илион — не представляваше кой знае каква гледка от 5000 метра височина.

— Това ли е? — попита главен центурион Меп Аху от пътническото отделение. — Тук ли сме се сражавали с гърците и троянците? На този обрасъл хълм и късче земя?

— Преди шест хиляди години — каза Манмът от командната ниша на „Смуглата дама“ в товарния отсек на спускателния кораб.

— И в друга вселена — обади се Орфу от нишата си в трюма на подводницата.

— Нищо особено — каза Сума IV от пилотското отделение на спускателния кораб. — Продължаваме ли?

— Само още една обиколка, моля — каза Манмът. — Можем ли да се спуснем малко? Да прелетим над равнината между хребета и морето? Или над брега?

— Не — каза Сума IV. — Увеличи образа с помощта на оптиката. Няма да рискувам да се доближавам толкова много до забранителното поле над пресушеното Средиземно море. Нито пък да се спускам толкова ниско.

— Мислех да се доближим малко повече, за да може термалният радар на Орфу да получи по-ясни сигнали — обясни Манмът.

— Добре съм — избуботи по интеркома приятелят му.

Спускателният кораб направи още една обиколка на височина 5000 метра. Най-западната точка на кръга бе над руините на хълма и на повече от километър от мястото, където започваше Средиземноморският басейн. Манмът увеличи образа от основната си камера, изключи останалите уреди и се загледа надолу, изпълнен със странно чувство за тъга.

Останките от руините лежаха на един хребет, продължаващ на запад към кривата на егейския бряг — тук никога не бе имало истински залив, а само леко извиване на брега, където в древността корабите бивали завързвани за колове или задържани с помощта на каменните си котви. И където Агамемнон и останалите гръцки герои изтеглили стотиците си черни кораби.

По онова време Средиземно, или винотъмното море, се простирало в безкрая на запад. А сега зад лекото трептене на постчовешкото забранително поле, което можеше да прекъсне енергията на кораба за частица от секундата, се простираше само прах, скали и далечни зелени поля — сухият Средиземноморски басейн. Лесно се различаваха и древните острови, които някога се бяха издигали от водите — островите, завладени от Ахил преди нападението срещу Троя — Лесбос и Тенедос, които сега се открояваха само като стръмни, покрити с гори хълмове със скалисти основи, забиващи се в пясъчното дъно на басейна.