Дан Симънс - Олимп

Все още нямаше и следа от войникси, но бе едва следобед. Нощта щеше да настъпи скоро, затова Ада и Деймън поръчаха на Кейман и десетима от най-добрите му стрелци да организират защитния периметър. Други мъже и жени с иглени пушки — разполагаха с двадесет и четири годни оръжия и едно, което изглеждаше дефектно, както и с почти сто и двадесет пълнителя с кристални игли — трябваше да пазят по-близо до огъня и убежището.

Отне им повече от три часа да издигнат заслона — стени с височина само метър и осемдесет, направени от трупи от палисадата, и грубо скован скосен покрив от дъски от бараките, покрит с платно. Трябваше да има нещо между ранените и студената земя, но нямаше време за изработка на под и затова настлаха няколко ката платно върху сламата, която намериха в някогашния обор до северната стена. Самият добитък бе изчезнал — избит от войниксите или просто избягал. Точно сега обаче никой нямаше да иде в гората на лов, а аероскутерът си имаше други задачи.

Късно следобед временният заслон бе готов. Ада, която ръководеше погребването на труповете в изкопаните в замръзналата земя плитки гробове, се върна да огледа постройката. Беше достатъчно голяма, за да могат всички да пропълзят вътре и да поспят, но щеше да е претъпкано. Е, нали някои щяха да останат на стража отвън. Лейман и Едид бяха домъкнали метал и керамични плочи от Ардис Хол, за да направят груб димоотвод, но това подобрение трябваше да почака до утре. Нямаше стъкла за прозорците — по-точно просто малки отвори на различна височина на всяка от стените, които се запушваха с дъски и се покриваха отвътре с плат. Деймън каза, че можели да водят унищожителен огън през тези процепи, но дори един поглед към покрива и платнената четвърта стена бе достатъчен, та всеки да разбере, че войниксите едва ли ще бъдат задържани прекалено дълго, ако решат да нападнат.

Яйцето на Сетебос обаче засега като че ли ги държеше настрана.

По здрач Деймън отведе Ада, Том и Лейман до пепелищата на кулата на Хана, отвори раницата си и им показа излюпващото се яйце. То бе започнало да блести още по-ярко и хвърляше неприятна млечнобяла светлина. По цялата черупка се виждаха малки пукнатини, но засега яйцето бе цяло.

— Колко време остава до излюпването? — попита Ада.

— Откъде да знам, по дяволите? — отвърна Деймън. — Ясно е само, че малкият сетебос е вътре и се опитва да се измъкне. Ако доближите ухо до черупката, ще чуете писъците и мляскането му.

— Не, благодаря — каза Ада.

— Какво ще стане, като се излюпи? — попита Лейман, който още от самото начало бе за унищожаването на яйцето.

Деймън сви рамене.

— Какво всъщност бе намислил, когато открадна това чудо от гнездото на Сетебос в ледената катедрала на кратера Париж? — попита медикът Том, който бе чул цялата история.

— Не знам — каза Деймън. — Просто така реших. Поне можехме да открием що за създание е този Сетебос.

— Ами ако мамчето дойде да си търси детето? — обади се Лейман.

Деймън не за пръв път чуваше този въпрос. Отново сви рамене.

— Ако се наложи, можем да го убием веднага щом се излюпи — спокойно каза той. Гледаше към притъмняващата гора оттатък останките на старата палисада.

— Можем ли наистина? — обади се Лейман, пипна напуканата черупка и рязко отдръпна ръка, сякаш тя бе нажежена. Всеки, който докоснеше яйцето, изпитваше неприятното усещане, сякаш нещо отвътре изсмуква енергията му през дланта.

— Деймън — каза Ада, — ако не беше донесъл това нещо, може би почти всички вече щяхме да сме мъртви. Досега то държеше войниксите настрана. Може би ще го прави и след като се излюпи.

— Стига то или родителят му да не ни излапат, докато спим — измърмори Лейман, докато разтриваше ръката си.

Малко преди да се стъмни дойде Сайрис и прошепна на Ада, че Шърман, един от най-тежко ранените, е умрял. Ада кимна, повика Едид и един едър мъж, казваше се Ралъм, и тримата тихо изнесоха тялото. Щяха да го погребат на сутринта. Вятърът бе станал още по-студен.

Ада стоя четири часа на стража, далеч от топлия огън и на петдесет метра от другия пазач. От сътресението главата я болеше толкова жестоко, че не би могла да види не само войникс, но дори Сетебос, даже ако седнеха в скута й, а заради счупената си китка трябваше да държи оръжието преметнато през лакътя си. Когато Кол я смени, се върна в претъпканото с хъркащи хора убежище и заспа дълбок сън, нарушаван единствено от ужасните кошмари.

Деймън я събуди малко преди изгрев слънце. Беше се навел над нея.