Дан Симънс - Олимп

— Но Хектор и Ахил са почти непобедими. И са им верни десетки хиляди троянци и ахейци.

— Засега — отбелязва Хокънбери. — Обаче може да се намесват самите богове.

— Смяташ, че те са помогнали на Филоктет да премине в бавно време, така ли? — пита Манмът. — Защо? Бръсначът на Окам 2 2 Най-простото обяснение. — Б.пр. предполага, че ако искаха Парис да умре, боговете можеха просто да оставят Аполон да го убие, както смятаха всички. До днес. До обвинението на Енона. Защо да му пращат убиец грък… — Манмът млъква, после промълвява: — А, да.

— Точно така — потвърждава Хокънбери. — Боговете искат да ускорят следващия бунт, да отстранят Хектор и Ахил, да разрушат тоя съюз и пак да насъскат гърците срещу троянците.

— Затова и отровата — казва моравекът. — За да оставят Парис жив, колкото да разкаже на жена си, на първата си жена, кой всъщност го е убил. Сега троянците ще искат да си отмъстят и даже верните на Ахил гърци ще са готови да се защитават. Хитро. Нещо друго интересно да се е случило днес?

— Агамемнон се върна.

— Без майтап?

„Трябва да си поговоря с него за жаргонния му речник — мисли си Хокънбери. — Все едно приказвам с някой първокурсник от Университета на Индиана“.

— Да, без майтап — отвръща бившият схоластик. — Върна се месец-два по-рано и носи изненадваща вест.

Манмът очаквателно се навежда напред. Или поне така Хокънбери тълкува езика на тялото на дребния хуманоиден киборг. Изражението на метално-пластмасовото лице е непроницаемо, само отраженията на пламъците играят по гладката му повърхност.

Хокънбери се прокашля и казва:

— Хората в родината му ги няма. Изчезнали са. Липсват.

Очаква някакво изненадано възклицание, ала дребният моравек мълчи.

— Нямало никого — продължава бившият схоластик. — Не само в Микена, където първо отишъл Агамемнон, не само жена му Клитемнестра и сина му Орест ги нямало. Нямало абсолютно никого. Пусти градове. Непокътната храна по масите. Умиращи от глад коне в конюшните. Кучета, тъгуващи край мъртви огнища. Неиздоени крави по пасбищата. Неостригани овце. Където и да пристанел с корабите си Агамемнон, и на Пелопонес, и в Менелаевото царство Лакедемон, и на Одисеевата Итака, всичко пустеело.

— Да — отвръща Манмът.

— Чакай малко — сепва се Хокънбери. — Ти изобщо не се изненада. Значи си знаел . Вие моравеките сте знаели, че гръцките градове и царства са опустели. Откъде?

— Искаш да кажеш откъде знаем ли? — пита Манмът. — Елементарно. Откакто пристигнахме, наблюдаваме тези места от земна орбита. Пращаме дистанционни роботи, които събират информация. Много неща могат да се научат на Земята три хилядолетия преди твоето време — тоест три хиляди години преди двайсети и двайсет и първи век.

Хокънбери се смайва. Изобщо не му е идвало наум, че моравеките обръщат внимание на нещо друго освен Троя, на околните бойни полета, свързващата Дупка, Марс, Олимп, боговете, навярно на една-две марсиански луни… Божичко, нима не им стигаше .

— Кога са… изчезнали? — накрая успява да изрече той. — Според Агамемнон част от оставената храна била съвсем прясна.

— Предполагам, че зависи от дефиницията за „прясна“ — отвръща Манмът. — Според нашето разузнаване хората са изчезнали преди около четири и половина седмици. Точно когато Агамемноновата флотилия наближавала Пелопонес.

— Господи — промълвява Хокънбери.

— Да.

— Видяхте ли ги как изчезват? На сателитните си камери, сонди или там каквото и да е?

— Не съвсем. Както си бяха там, изведнъж вече ги нямаше. Случи се към два през нощта. Гръцко време, така че нямаше много движение за наблюдение… искам да кажа, в гръцките градове.

— В гръцките градове… — тъпо повтаря бившият схоластик. — Искаш да кажеш… Искам да кажа… и други хора ли са изчезнали?… Да речем… в Китай?

— Да.

Внезапно вятърът връхлита уютното им убежище и пръска искри във всички посоки. Хокънбери скрива лицето си с шепи от огнената буря и после изтупва наметалото и туниката си от въгленчетата. Когато поривът стихва, той хвърля последните съчки в огъня.

Освен Троя и Олимп — който изобщо не е бил на Земята, установил е той преди осем месеца — Хокънбери е ходил само на още едно място на тая някогашна Земя и това е праисторическа Индиана, където е оставил единствения друг жив схоластик, Кийт Найтенхелзър, при индианците — да го пазят от гибелно развихрилата се муза. Без съзнателно да има такова намерение, Хокънбери докосва телепортаторния медальон под ризата си. „Трябва да проверя как е Найтенхелзър“.