Дан Симънс - Хиперион

Битката продължи в духа на смъртоносна комична опера, характерен за всички военни сражения от времето на първите дуели на старата Земя. Френската кавалерия успя да се обърне и да побегне точно когато първата вълна от десет хиляди въоръжени пехотинци удари англичаните в центъра. Ръкопашната схватка, наруши ритъма на атаката и докато французите правеха опити да си възвърнат инициативата, войниците на Хенри бяха напрегнали сили, за да ги удържат на разстояние едно копие, докато в същото време Касад и още няколко хиляди стрелци изсипваха от близко разстояние залпове стрели върху скупчената френска пехота.

Това не сложи край на битката. Не беше дори решителният момент. Обратът, когато той настъпи, се загуби — както става с всички подобни моменти — сред прахоляка и бъркотията на хиляди поединични сблъсъци, където пехотинците се изправяха един срещу друг на разстояние колкото дължината на собствените им оръжия. Три часа по-късно, преди това да бе приключило, щяха да последват второстепенни вариации на познати теми, безрезултатни атаки и тромави контраатаки и един далеч не достоен момент, когато Хенри щеше да заповяда пленниците да бъдат убити, вместо да бъдат отведени в тила, тъй като англичаните се бяха изправили пред нова опасност. Глашатаите и историците по-късно щяха да се съгласят, че изходът е бил предрешен някъде по време на суматохата при първото нападение на френската пехота. Хиляди французи загинаха. Английското господство над тази част от континента щеше да продължи още известно време. Епохата на облечения в броня войник, на рицаря — въплъщението на кавалерството — бе свършила, захвърлена в ковчега на историята от няколко хиляди дрипави селски стрелци, въоръжени с дълги лъкове. Най-голямото оскърбление за мъртвите французи от благородно потекло — ако наистина е възможно мъртвите да бъдат оскърбени — бе фактът, че английските стрелци бяха не само прости мъже, прости в най-гнусния, най-баналния смисъл на думата, но и редовна войска.

Но всичко това се съдържаше в урока, който Касад трябваше да усвои по време на учението на ИТМ:ВУО. Той не усвои нищо от него. Бе прекалено зает с една среща, която щеше да промени живота му.

Френският войник се преметна през главата на падащия си кон, претърколи се веднъж, стана и побягна към гората още преди калта да бе престанала да хвърчи наоколо. Касад хукна след него. Той бе изминал наполовина разстоянието до редицата дървета, когато осъзна, че младежът и белокосият стрелец не го бяха последвали. Това нямаше значение. Адреналинът на Касад вреше и жаждата за кръв го бе завладяла напълно.

Войникът, който току-що бе паднал на земята от препускащия в бесен галон кон и който носеше тридесет килограма тежкоподвижни метални доспехи, би трябвало да е лесна плячка. Но не се оказа така. Французинът хвърли един поглед назад и видя Касад, който тичаше с всичка сила след него със стиснат чук в ръка и съсредоточен поглед. Тогава войникът затича по-бързо и стигна до дърветата с петнадесет минути преднина от преследвача си. Касад бе навлязъл дълбоко в гората, когато се спря, облегна се на чука, пое дълбоко въздух и обмисли положението си. Тропотът, крясъците и ударите от бойното поле зад него бяха приглушени от разстоянието и храсталаците. Дърветата бяха почти голи и все още ръсеха капки от дъждовната буря предишната нощ; земята беше застлана с дебел пласт стари листа и с вършини от храсти и къпинаци. Войникът бе оставил следа от изпочупени клони и стъпки, която продължаваше на двадесетина метра, но тук еленовите следи и обраслите с треволяк пътеки пречеха да се види откъде беше минал.

Касад се придвижваше бавно, като навлизаше все понавътре в гората, и се стремеше да бъде нащрек за всеки шум, различен от собственото му задъхано дишане и от бясното думкане на сърцето му. Хрумна му, че от тактическа гледна точка това не бе блестящ ход; войникът бе облечен изцяло в броня и носеше сабята си, когато изчезна в гората. Всеки момент французинът можеше да овладее паниката си, да съжали за временната загуба на достойнство и да си припомни годините, през които се е обучавал да води бой. Касад също беше обучен, Той погледна платнената си риза и кожената си куртка. Чукът все още беше в ръцете му, ножът — в широкия му колан. Той бе обучен да си служи,с високоенергийни оръжия с поразяващ обхват от няколко метра до хиляди километри. Имаше подготовка по бой с плазмени гранати, адски камшици, флашетни пушки, звукови оръжия, безоткатни оръжия с нулева гравитация, смъртоносни палки, кинетични щурмови пистолети и лъчеви ръкавици. Сега той владееше практически стрелба с голям английски лък. В момента не разполагаше с нито едно от изброените оръжия — в това число и дългия лък.