Дан Симънс - Хиперион

Касад бе премръзнал, уморен, болен и. изплашен. През последната седмица от похода той и останалите стрелци преживяваха кажи-речи само от изцапани с кал ягодови плодове и почти всички тази сутрин страдаха от диария. Температурата на въздуха беше в долната граница на петдесетте градуса по Фаренхайт и Касад бе прекарал една дълга нощ, опитвайки се да заспи върху мократа земя. Той бе впечатлен от невероятната правдоподобност на преживяването — историко-тактическата мрежа на военното училище „Олимп“ беше толкова далече от обикновените стимулатори на въображението, колкото пълнообемните холоси — от цинкографията, но физическите усещания бяха толкова убедителни, толкова реални, че Касад не изпитваше никакво удоволствие при мисълта, че може да бъде ранен. Разправяха се истории за курсанти, получили фатални ранявания в симулаторите на ИТМ:ВУО и измъкнати мъртви от кабините за вглъбяване.

Почти цялата сутрин Касад и останалите стрелци по десния фланг на Хенри бяха гледали към превишаващата ги по численост френска войска, когато знамената се полюшнаха, командата сержанти от петнадесети век изрева, стрелците с лъкове се подчиниха на заповедта на краля и тръгнаха с марш към врага. Неравната английска редица, която се простираше на около седемстотин метра дължина от гора до гост, се състоеше от купчини стрелци като отряда на Касад, сред които тук-там се мяркаха по-малобройни групички от тежковъоръжени конници. Англичаните нямаха официална кавалерия и повечето от конете, които Касад бе в състояние да види в своя край на бойното поле, бяха възседнати от мъже, скупчени около щаба на краля, който се намираше на триста метра по посока на центъра, или наблъскани при позицията на Йоркския дук, доста по-близо до мястото — към левия фланг, — където стояха Касад и останалите стрелци. Въпросните командни групи напомняха на Касад за полеви щаб на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, само че вместо неизбежната гора от комуникационна антени, които издаваха позицията им, тук се виждаха прътове с унило провиснали ярки знамена и вимпели. Очевидна артилерийска мишена, помисли си Касад, но си спомни, че тъкмо този военен нюанс все още не съществуваше.

Касад забеляза, че французите имат много коне. Той преброи около шестстотин-седемстотин ездачи, строени в редици по двата им фланга, и една дълга кавалерийска редица зад главната бойна линия. Касад не обичаше конете. Естествено, бе виждал холоси и картини на коне, но до това учение не бе виждал самите животни и техните размери. Миризмата им и звуците, които издаваха, го изнервяха — особено в случаите, когато проклетите четириноги бяха покрити с броня по главите и гърдите, подковани със стомана и обучени да носят тежковъоръжен и мъже с четириметрови копия в ръце.

Настъплението на англичаните спря. Касад пресметна, че неговата бойна линия отстои на около двеста и петдесет метра разстояние от французите. От опита си през изминалата седмица знаеше не само че това влиза в обсега на дългобойните лъкове, но и че трябва да се скъса от опъване, за да удържи тетивата.

Французите крещяха нещо и Касад реши, че това са обиди. Без да им обръщат внимание, той и неговите безмълвни другари се придвижиха напред от мястото, където бяха забили в земята дългите си стрели, и намериха мека земя, в която да забият коловете си. Коловете дълги и тежки, а Касад мъкнеше своя вече цяла седмица. Дълъг почти метър и половина, този странен предмет беше заострен от двата края. В началото, когато дойде заповедта всички стрелци да намерят дръвчета и да си отрежат колове — някъде вдън горите, непосредствено след като бяха прекосили река Сом, — Касад напразно се бе чудил за какво са им тези неща. Сега знаеше. Всеки трети стрелец носеше тежък чук и бойците се заеха един по един внимателно да забиват коловете си в земята под определен ъгъл. Касад измъкна дългия си нож, заостри отново края на кола, който, макар и наклонен стигаше почти до гърдите му, и се оттегли назад през таралежа от заострени колове в очакване нападението на французите.

Французите не нападаха.

Касад чакаше заедно с другите. Лъкът му беше опънат, от двете страни на краката му бяха забити четиридесет и осем стрели, а краката му бяха заели правилно положение.

Французите не нападаха.

Дъждът бе престанал, но бе излязъл студен вятър и малкото телесна топлина, която Касад бе натрупал по време на краткия поход, докато забиваше кола си, бързо се стопи. Единствените звуци, които се чуваха, бяха от металическото подрънкване на мъже и коне, случаен шепот или нервен смях и по-тежкият тропот на копита, докато френската кавалерия се пренареждаше, но все още отказваше да нападне.