Дан Симънс - Хиперион

Уморих се от този град. Уморих се от неговите езически претенции и фалшива история. Хиперион е град на поет, лишен от поезия. Самият Кийтс е смесица от безвкусен фалшив класицизъм и безсмислената енергия на един проспериращ град. В града има три дзен-гностичпи общности и четири мюсюлмански джамии, заболи минарета в небето, но истинските места за поклонение са безбройните игрални домове и вертепи, огромните пазари, които обработват доставките на фибропластмаса от юга, и храмовете на култа към Шрайка, където загубени души прикриват своята самоубийствена безнадеждност зад щит от повърхностен мистицизъм. Цялата планета вони на мистицизъм без откровение.

Да върви по дяволите.

Утре се отправям на юг. Има плъзгачи и други летателни средства в този абсурден свят, но за простолюдието пътуването между тези проклети вътрешни континенти изглежда е ограничено до кораб — което трае вечно, както ми казват — или до някой от огромните пътнически дирижабли, които тръгват от Кийтс само веднъж седмично.

Заминавам рано утре с дирижабъл.

Животни.

Първата група, стоварена на тази планета, сигурно е била вманиачена на тема животни. Кон, мечка, орел. Три дни пълзяхме надолу покрай източното крайбрежие на Еквус над назъбена крайбрежна ивица, наречена Гривата. Последният ден прекосихме едно късо разстояние от Средното море до някакъв голям остров, наречен Кеят на котката. Днес разтоварваме пътници и товари във Феликс — „главния град“ на острова. По онова, което виждам от горната палуба и кулата за приземяване, не може да има повече от пет хиляди души, които да живеят в онази разхвърляна купчина от колиби и бараки.

По-нататък корабът ще пропълзи осемстотинте километра, обхождайки редица по-малки острови, наречени Деветте опашки, след което ще предприеме един смел скок от седемстотин километра през открито море и екватора. Следващата суша, която ни предстои да видим тогава, е северозападният бряг на Аквила, така нареченият Клюн.

Да се нарече това превозно средство „пътнически дирижабъл“ е направо упражнение по творческа семантика. То е просто едно огромно подемно устройство с товарен обем, който е достатъчен, за да побере и да пренесе град Феликс над открито море и пак да остане място за хиляди бали фибронластмаса. Междувременно по-маловажните товари — ние, пътниците — се разполагаме, където можем. Аз съм разпънал едно походно легло близо до кърмовия товарен портал и съм си направил доста удобно кътче от личния си багаж и трите големи куфара с екипировка за експедицията. Недалеч от мен се е настанило едно осемчленно семейство — местни работници от плантациите, поели обратния път в своето пътешествие с цел пазаруване до Кийтс, което предприемат веднъж на две години — и въпреки че аз нямам нищо против звуците или миризмите, които издават техните прасета, затворени в клетки, нито против писъците на използваните за храна хамстери, непрестанното кукуригане на достойния им за съжаление ошашавен петел понякога нощем надхвърля границите на онова, което мога да понеса. Животни!

Вечерям в салона над горната палуба с гражданина Херемнс Дензел, пенсиониран професор от някакъв малък колеж за нлантатори недалеч от Ендимион. Той ме осведомява, че хората от първата група, стоварена на Хиперион, всъщност не са страдали от никакъв фетишизъм спрямо животните; официалните имена на трите континента не са Еквус, Урса и Аквила, а Крайтън, Аленсен и Попее. После ми обясни, че били наречени така в чест на трима бюрократи от средна ръка в старата Инспекционна служба. По-добре да беше фетишизъм към животните!

След вечеря. Сам съм на външната горна палуба, за да наблюдавам залеза. Пътеката за разходка тук е заслонена от товаро-разтоварните модули, така че вятърът е незначително по-силен от обичайния солен бриз. Над мен се извива оранжево-зелената кожа на дирижабъла. Намираме се между острови; морето е в наситено лазурен цвят, изпъстрен със зелени полутонове, пълна противоположност на небесните тонове. Купчина високи перести облаци улавят последната светлина на твърде малкото слънце на Хиперион и пламват като горящ корал. Не се чува никакъв звук, с изключение на съвсем слабото жужене на електрическите турбини. На триста метра под нас сянката на някакво огромно подводно създание се движи в крак с дирижабъла. Преди секунда насекомо или птица с размера и окраската на колибри, но с прозрачни крила, широки един метър, се спря на цет метра разстояние да ме разгледа, преди да се гмурне към морето с прибрани крила.