Дан Симънс - Хиперион

Вместо това отец Дюре бил помолен да замине на Хиперион — един свят, за който повечето хора били чували единствено покрай странния култ към Шрайка, възникнал там — и отец Хойт бил избран да го придружи. Предстояла му неблагодарната работа да пътува в роля, която съчетавала най-лошите страни на чирак, охрана и шпионин, лишен дори от удоволствието да види един нов свят, Хойт имал заповед да изпроводи отец Дюре до космодрума на Хинерион, след което да вземе същия вретенен кораб в обратния му курс към Мрежата на световете. Това, което епархията предлагала на Ленар Хойт, били двадесет месеца в криогенна сомния, няколко седмици пътуване вътре в системата както в началото, така и в края на пътешествието, и един време-дълг, който щял да го върне осем години назад от съучениците му в стремежа към кариера и мисионерски постове във Ватикана.

Воден от послушание и обучен в дисциплина, Ленар Хойт приел безусловно.

Транспортът им, старият вретенен кораб „Надя Олег“, представлявал една надупчена метална тръба без каквато и да било изкуствена гравитация, когато не е в движение, без илюминатори за пасажерите и без никакви възможности за отдих и развлечения на борда, като се изключат стимулсимулаторите, свързани с информационната мрежа, за да държат пътниците в хамаците и в койките за криогенна сомния. След излизането им от сомния пасажерите — главно работници от други светове и икономически туристи, както и неколцина култови мистици и претенденти за самоубийци чрез Шрайка, колкото за цвят — спели в същите тези хамаци и койки, ядели рециклирана храна в безформени, мръсни столови помещения и, общо взето, се опитвали да се справят с космическата болест и скуката по време на дванадесетдневното плъзгане при нулева гравитация от изходната точка на излитане до Хинерион.

Отец Хойт научил много малко от отец Дюре по време на онези дни на принудителна близост и съвсем нищо за събитията, случили се на Армагаст и станали причина за изпращането на стария свещеник в изгнание. Младежът бил включил импланта на своя инфотерм така, че да извлече колкото е възможно повече данни за Хиперион, и три дни преди кацането им на планетата отец Хойт се смятал вече за своего рода експерт по света на Хиперион.

— Има данни за пристигането на католици на Хиперион, но не се споменава нищо за наличието на епархия тук — рекъл Хойт една вечер, когато двамата седели и разговаряли в безгравитационните си хамаци, докато повечето от спътниците им лежали под въздействието на еротични стимулсимулатори. — Предполагам, че отивате там, за да вършите някаква мисионерска работа?

— Ни най-малко — отвърнал отец Дюре. — Добрите хиперионци не са направили нищо, за да ми натрапят своите религиозни убеждения, ето защо аз не виждам никаква причина да ги обиждам с опити да променям вярата им. Всъщност надявам се да отида на южния континент — Аквила — и после да се опитам да открия път към вътрешността от град Порт Романс. Но не под маската на мисионер. Планирам да създам база за етнологически проучвания но протежение на Пролома.

— Проучвания ли? — откликнал изненадан отец Хойт. Той затворил очи, за да включи импланта си. след това, като се обърнал отново към отец Дюре, казал: — Онзи дял от Платото на зъбера не е населен, отче. Огнебълващите гори го правят изцяло недостъпен през по-голямата част от годината.

Отец Дюре се усмихнал и кимнал утвърдително. Той не носел никакъв имплант, а допотопният му инфотерм си останал в багажа, докато траело пътуването.

— Не съвсем недостъпен — тихо рекъл той. — И не съвсем ненаселен. Там живеят бикурите.

— Бикурите ли? — рекъл отец Хойт и затворил очи.

— Но те са само една легенда — най-после заявил той.

— Хм — изхъмкал отец Дюре. — Опитай се да откриеш в азбучния указател Мамет Снедлинг.

Отец Хойт отново затворил очи. От Общия указател разбрал, че Мамет Снедлинг е бил редови изследовател към Шакълтъновия институт но Малкия ренесанс, който преди близо век и половина стандартно време представил кратък доклад пред Института, в който разказвал как си е проправил път от новозаселения по онова време Порт Романс към вътрешността на континента през тресавища, които впоследствие били разработени в плантации за фибропластмаса, как е прекосил огнебълващите гори през един период на рядко спокойствие и се е изкачил достатъчно високо по Платото на зъбера, за да се натъкне на Пролома и на някакво малко племе от човешки същества, които отговаряли на описанието на легендарните бикури.