Дан Симънс - Хиперион

Сол спря за момент и поиска информация за понятието „точно време по Гринуич“; получи я и продължи по-нататък. Критикът бе добавил и нещо от себе си:

Вярвам, че повечето от нас си имат някое женско същество като Беатриче — било дъщеря, било съпруга, било приятелка, — пред която поради самата й природа, поради нейната сякаш вродена доброта и ум вътре в себе си ние се срамуваме от лъжите си, когато лъжем.

Сол изключи компютъра и се загледа навън към черните геометрични фигури, които образуваха клоните на дърветата в двора.

Рахил не беше непоносимо образцово дете. Когато беше на пет стандартни години, тя грижливо острига косите на петте си най-любими кукли, а после острига още по-късо и собствената си коса. Когато беше на седем, тя реши, че чергаруващите работници, които живееха в разнебитени къщи в южните покрайнини на града, се нуждаят от по-питателна храна, изпразни килерите, големите и малките хладилници и контейнерите със синтетична храна, уговори три свои приятелки да я придружат и раздаде на работниците равностойността на неколкостотин марки от семейния бюджет за храна.

Когато навърши десет години, Рахил, откликвайки на един призив към дръзновение, отправен от Стъби Берковиц, се опита да се покатери на върха на най-стария бряст в Крофорд. Намираше се на четиридесет метра височина и до върха й оставаха по-малко от пет метра, когато един клон се счупи и тя падна, без да има на какво да се задържи на две трети от пътя си към земята. Сол бе извикан по неговия инфотерм: в този момент той разсъждаваше пред учениците върху моралистичните тежнения от епохата на първото ядрено разоръжаване на Земята. Без да каже дума. Сол излезе от залата и измина тичешком дванадесетте преки, които го деляха от медицинския център.

Рахил си беше счупила левия крак, челюстта и две ребра; белият й дроб също беше засегнат. Когато Сол влетя в болничната стая, тя плаваше във вана с хранителен разтвор, но успя да го погледне през рамото на майка си, да се усмихне слабо и да изговори през жичката, която минаваше през устата й:

— Татко, бях на четири и половина метра от върха. Може би и по-близо. Следващия път ще го стигна.

Рахил завърши средното си образование с отличен успех и получи предложение за стипендия от частни академии на пет планети и от три университета, включително Харвардския на Нова Земя. Тя избра „Найтънхелзър“.

Сол не се изненада много, когато дъщеря му избра да специализира археология. Един от най-милите му спомени за нея бяха дългите следобеди, които Рахил прекарваше пред входната врата на дома им, когато беше на около две години: тя копаеше в глината, без да обръща внимание на паяците и буболечките, втурваше се към къщи да покаже всяка пластмасова чинийка всеки потъмнял пфениг, които беше изровила, и разпитваше откъде са се взели и какви са били хората, които са ги оставили там. Когато стана на деветнадесет стандартни години, Рахил получи първата си университетска степен, поработи през лятото на фермата на баба си и през есента замина с телепортатора за планетата Свободен дом. Тя прекара там, в университета в Рийкс, двадесет и осем местни месеца; когато се върна у дома, на Сол и Сара им се стори, че над тяхната планета е изгряло слънце.

В продължение на две седмици дъщеря им — вече зрял и напълно развит човек, при това някак, толкова самоуверена, колкото не можеха да бъдат дори двойно по-възрастни от нея хора — си почиваше и се наслаждаваше на това, че е у дома. Една вечер, докато се разхождаше с баща си из двора на колежа точно след залез слънце, тя започна настойчиво да го разпитва за подробности, свързани с произхода му.

— Татко, смяташ ли се още за евреин? Учуден от въпроса. Сол прокара длан по оредяващата си коса.

— Евреин? Да, мисля, че да. Но сега това не означава онова, което е означавало някога.

— Аз еврейка ли съм? — попита Рахил.

Бузите й аленееха в здрачаващата се вечер.

— Ако искаш, бъди — рече Сол. — След гибелта на старата Земя това вече няма същия смисъл.

— Ако бях момче, щеше ли да искаш да ме обрежат? Сол се засмя, едновременно развеселен и объркан от въпроса.

— Говоря сериозно — каза Рахил.

Той намести очилата си.

— Струва ми се, че да, моето момиче. Никога не съм мислил за това.

— Ходил ли си в синагогата в Басард?

— Не съм ходил от моя бар мизвах 29 29 Бар мизвах (староевр.) — свещен празник по случай обрязвансто — бел.прев. — каза Сол и си спомни деня, в който преди петдесет години баща му взе назаем викеновото ЕМПС на вуйчо Ричард и цялото семейство отлетя за столицата, за да присъства на ритуала.