Дан Симънс - Падането на Хиперион

Хънт кимна и се загледа в приближаващия се град. Сградите бяха ниски, съвсем малко от тях надвишаваха пет етажа, а белите им пастелни стени сияеха на косите лъчи на утринното слънце. Погледнах през рамото на Хънт и видях ниската планина с издълбаното лице на Тъжния крал Били, което гледаше замислено над долината. Р. Хули се виеше през центъра на стария град, изпъваше се преди да потече на север към невидимия сега Брайдъл Рейндж и се скриваше от поглед в обраслите с дървета блата на югоизток, където знаех, че се разлива в делтата си покрай Високата грива. Градът изглеждаше безлюден и спокоен след тъжния смут в бежанския лагер, но още щом започнахме да се спускаме към реката, забелязах военния трафик, танковете, БТР-ите и ГАВ-ите по пресечките и в парковете. Камуфлажният им цвят беше съзнателно дезактивиран, за да изглеждат по-заплашителни. После видях бежанците в града: временни палатки по площадите и алеите, хиляди спящи фигури по тротоарите като многобройни, тъмни вързопи пране, които чакат да ги приберат.

— Преди две години населението на Кийтс беше двеста хиляди души — каза генерал-губернатор Лейн. — Сега, като се смятат и колибите, сме близо три и половина милиона.

— Мислех, че на планетата има по-малко от пет милиона души — рече Хънт. — Включително местните.

— Точно така — отвърна Лейн. — Виждате защо всичко се разпада. Повечето от останалите бежанци са в другите два големи града, Порт Романс и Ендимион. Плантациите за фибропластмаса на Аквила пустеят, отново се превръщат в джунгла и обрасват с огнебълващи дървета, селскостопанските пояси по Гривата и Деветте опашки не произвеждат нищо — или ако произвеждат, не могат да прекарат храните до пазара поради разпадането на гражданската транспортна система.

Хънт гледаше как реката се приближава.

— Какво прави правителството? Тео Лейн се усмихна.

— Искате да кажете какво правя аз? Ами, кризата продължава вече почти три години. Първата стъпка беше да разпусна Автономния съвет и официално да обявя влизането на Хиперион в Протектората. Щом получих изпълнителната власт, национализирах оставащите транспортни компании и дирижабълни линии — сега тук само военните пътуват с плъзгачи — и разформировах Силите за самоотбрана.

— Разформировахте ли ги? — попита Хънт. — Мислех си, че сте искали да ги използвате.

Генерал-губернатор Лейн поклати глава. Той леко и уверено докосна омниконтролера и плъзгачът започна да се спуска по спирала надолу към центъра на стария Кийтс.

— Бяха нещо повече от безполезни — отвърна той. — Бяха опасни. Не се разтревожих особено, когато „Бойният Трети“ легион замина на север и просто изчезна. Веднага щом се приземиха отрядите на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ сухопътни войски и морските пехотинци, разоръжих и останалите главорези от СЗС. Те бяха в основата на повечето плячкосвания. Ето тук ще закусим и ще поговорим.

Плъзгачът се спусна ниско над реката, направи последен кръг и леко се приземи в двора на стара постройка от камък и греди с чудно оформени прозорци: „При Цицерон“. Още преди Лейн да обясни на Лейт Хънт, аз го познах от отбиването на поклонниците — старият ресторант, хан и кръчма се намираше в сърцето на Джактаун и обхващаше четири сгради на девет етажа. Балконите, подпорите и тъмните му дървени коридори бяха надвиснали от едната страна над бавно течащата Хули и над тесните улички и алеи на Джактаун — от другата. „При Цицерон“ беше по-стар от каменното лице на Тъжния крал

Били и неговите тъмни стаи и дълбоки винарни бяха истинският дом на консула през годините на заточението му тук.

Стан Левески ни посрещна на дворната врата. Висок и едър, с лице, потъмняло и набръчкано от възрастта като каменните стени на хана му, Левески олицетворяваше „При Цицерон“, както неговият баща, дядо и прадядо преди него.

— По дяволите! — рече гигантът и потупа генерал-губернатора — който всъщност беше диктатор на неговия свят, — по раменете толкова силно, че накара Тео да залитне. — Станал си рано за разнообразие, а? И си довел приятелите си на закуска? Добре дошли при Цицерон! — Огромната длан на Стан Левески погълна тази на Хънт, а после и моята в поздрав, който ме принуди да проверя дали пръстите и ставите ми не са счупени. — Или за вас — по времето на Мрежата — вече е късно? — изтътна той. — Може би искате пиене или вечеря!

Лейт Хънт изгледа кръчмаря.

— Откъде разбрахте, че сме от Мрежата? Левески избухна в смях, който завъртя ветропоказателите на покрива.