Дан Симънс - Падането на Хиперион

Брон се ухили.

— Всичко е наред.

— Момче или момиче?

— Момиче.

Сол я целуна по бузата. Брон докосна брадата му и извърна лице, за да скрие сълзите, неподобаващи за един бивш частен детектив.

— Момичетата са такъв проблем — заяви той, разплитайки пръстчетата на Рахил от брадата си и от къдриците на Брон. — Размени го за момче при първа възможност.

— Добре — рече Брон и отстъпи назад.

Той се ръкува за последен път с консула, Тео и Мелио, нарами раницата си, докато Брон подържа детето, а после пое Рахил в ръце.

— Какво разочарование, ако това нещо не сработи и се заскитам из вътрешността на Сфинкса — каза той. Консулът хвърли поглед към сияещата врата.

— Ще сработи. Макар и да не съм сигурен как. Не мисля, че е някакъв телепортатор.

— Хронопортатор — предложи Силенъс и вдигна ръка, за да се предпази от удара на Брон. Поетът отстъпи назад и сви рамене. — Ако продължава да работи, Сол, имам чувството, че няма да останеш сам там горе. Хиляди ще те последват.

— Ако разреши Бюрото по парадоксите — отвърна Сол и подръпна брадата си, както правеше винаги, когато мислите му бяха някъде другаде. Той премига, намести раницата и бебето и пристъпи напред. Този път силовите полета от отворената врата му позволиха да влезе.

— Довиждане на всички — извика той. — За Бога, всичко това си струваше, нали?

Сол се обърна към светлината и изчезна заедно с бебето.

Настъпи тишина, граничеща с пустота, която продължи няколко минути. Накрая, с почти объркан глас, консулът попита:

— Ще тръгваме ли към кораба?

— Спусни елеватора за останалите от нас — отвърна Мартин Силенъс. — А г. Ламиа ще се качи по въздуха. Брон хвърли поглед към дребния поет.

— Мислиш ли, че е работа на Монита? — попита Арундес, говорейки за нещо, което Брон беше предположила по-рано.

— Трябва да е така — отвърна тя. — Някаква бъдеща наука или нещо подобно.

— А, да — въздъхна Мартин Силенъс, — „бъдеща наука“… тази позната фраза от хората, които са прекалено страхливи, за да са суеверни. Алтернативата, мила моя, е да си притежавала и досега тази неизвестна ти способност да левитираш и да превръщаш чудовища в чупливи стъклени таласъми.

— Млъквай — вече без никаква нежност в гласа рече Брон. Тя погледна през рамо. — Кой казва, че всеки момент няма да се покаже някой друг Шрайк?

— Кой, наистина? — съгласи се консулът. — Подозирам, че винаги ще имаме Шрайк или слухове за Шрайк.

Тео Лейн, който много се смущаваше от кавги, прочисти гърлото си и каза:

— Вижте какво намерих сред багажа, пръснат около Сфинкса. — Той вдигна някакъв триструнен инструмент с дълъг гриф и яркооцветени мотиви, нарисувани по триъгълното му тяло. — Китара ли е?

— Балалайка — отвърна Брон. — Беше на отец Хойт. Консулът пое инструмента и дръпна няколко струни.

— Знаете ли тази песен? — и изсвири няколко ноти.

— „Шибаните цици на Лийда“ — предположи Мартин Силенъс.

Консулът поклати глава и изсвири още няколко акорда.

— Нещо старо? — предположи Брон.

— „Някъде отвъд дъгата“ — каза Мелио Арундес.

— Трябва да е отпреди моето време — рече Тео Лейн, тактувайки си с глава.

— Отпреди времето на всички ни — поясни консулът. — Хайде, ще ви науча на няколко думи, докато вървим.

Вървяха заедно под горещото слънце, пееха фалшиво, забравяха думите и отново започваха отначало, докато се изкачваха към очакващия ги кораб.

Пет и половина месеца по-късно, бременна в седмия месец, Брон Ламиа взе сутрешния дирижабъл на север от столицата към Града на поетите за прощалното тържество на консула.

Столицата, сега наричана от местните жители, посещаващите я военни от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ и прокудените Джактаун, изглеждаше бяла и чиста на утринната светлина, когато дирижабълът потегли от пристанищната кула и се насочи на север по р. Хули.

Най-големият град на Хиперион бе пострадал по време на сраженията, но сега известна част беше построена наново и повечето от трите милиона бежанци от фибропластмасовите плантации и по-малките градове на южния континент бяха решили да останат, въпреки неотдавнашните прояви на интерес към фибропластмасата от страна на прокудените. И градът беше израснал — основните му служби, като електричество, отходни канали и кабелна ХХВ, стигаха точно до възвишенията между космодрума и Стария град.

Но сградите се белееха на утринната светлина, пролетният въздух беше обещаващ и Брон виждаше грубите прорези на нови пътища и суетнята на речния трафик като добър знак да бъдещето.