Дан Симънс - Падането на Хиперион

Консулът залитна, сякаш ударен в лицето.

— Не, не можете… вие трябва…

— Осъден сте да навлезете в епохата на хаос, която наближава — продължи Говорител Хълкеър Амниън. — Осъден сте да ни помогнете да открием спойката между отделните семейства на човечеството.

Консулът вдигна ръце, сякаш искаше да се защити от физически удари.

— Не мога… няма… виновен…

Фрийман Ченга направи три крачки, сграбчи консула за предницата на официалното му болово сако и безцеремонно го разтърси.

— Виновен сте. И точно затова трябва да помогнете да облекчим този хаос, който настъпва. Помогнахте за освобождаването на Шрайка. Сега трябва да се върнете и да се погрижите отново да бъде затворен в клетката си. После трябва да започне дългото помиряване.

Ченга го пусна, но раменете му все още се разтърсваха. В този момент планината се завъртя към слънцето и в очите на консула заблестяха сълзи.

— Не — прошепна той.

Фрийман Ченга заглади измачканото му сако и прокара дългите си пръсти по раменете на дипломата.

— Ние си имаме свои пророци. Храмерите ще се присъединят към нас в новото засаждане на галактиката. Онези, които са живели в лъжата, наречена Хегемония, бавно ще изпълзят от руините на своите зависими от Техноцентъра светове и ще се присъединят към нас в истинско изследване… изследване на вселената и на онова по-голямо царство, което е във всеки един от нас.

Консулът като че ли не чуваше. Той рязко се извърна настрани.

— Техноцентърът ще ви унищожи — рече той, без да гледа към никой от тях. — Точно както унищожи Хегемонията.

— Нима забравяш, че родният ти свят е основан на тържествения договор на живота? — попита Кордуел Минмън.

Консулът се обърна към прокудения.

— Този договор управлява нашия живот п действия — продължи Минмън. — Не само, за да запази няколко вида от Старата Земя, но и за да открие единство в разнообразието. Да разпространи семената на човечеството във всички светове, в различни среди, като в същото време почита разнообразието на живота, което откриваме навсякъде.

Лицето на Фрийман Ченга беше огряно от слънчева светлина.

— Техноцентърът предлагаше единство в неволната подчиненост — тихо каза тя. — Сигурност във вегетирането. Къде са революциите в човешката мисъл, култура и дейност след Хеджира?

— Тераформирани в бледи клонинги на Старата Земя — отвърна й Кордуел Минмън. — Новата ни епоха на човешка експанзия няма да тераформира нищо. Ще се угощаваме в трудности и приветствани странности. Няма да караме вселената да се приспособява… ще се приспособяваме самите ние.

Говорител Хълкеър Амниън посочи към звездите.

— Ако човечеството оцелее след това изпитание, бъдещето ни се крие в тъмните разстояния помежду, както и на слънчевите светове.

Консулът въздъхна.

— Имам приятели на Хиперион — обади се той. — Мога ли да се върна, за да им помогна?

— Можете — отвърна Фрийман Ченга.

— И ще се изправя срещу Шрайка? — попита консулът.

— Ще го сторите — отвърна Кордеул Минмън.

— И ще оцелея, за да видя епохата на хаос? — попита консулът.

— Трябва — отвърна Хълкеър Амниън.

Дипломатът отново въздъхна и се отстрани заедно с другите, когато над тях огромна пеперуда с криле от слънчеви клетки и блестяща, непроницаема за вакуума и радиацията кожа, се спусна към Стоунхенджовия кръг и отвори корема си, за да приеме консула.

В лазарета на Правителствения дом на Тау Сети Сентър отец Пол Дюре спеше с лек, предизвикан от лекарствата сън и сънуваше пламъци и смъртта на светове.

С изключение на краткото посещение на президент Гладстоун и още по-кратката визита на епископ Едоуард, Дюре беше останал сам през целия ден, изпадащ и излизащ от изпълнената с болка мъгла. Лекарите бяха поискали да минат още дванайсет часа, преди пациентът им да бъде преместен и Колегията на кардиналите на Пацем се бе съгласила, тъй като искаше пациентът да оздравее и да се подготви за церемониите — все още оставаха двайсет и четири часа, — по време на които йезуитският свещеник Пол Дюре от Вилфранж-сюр-Сайон щеше да стане папа Тейлхард I, 487-ят епископ на Рим, пряк наследник на апостол Петър.

Лечението продължаваше, плътта сама се изтъкаваше отново под ръководството на милиони ДНК диригенти, нервите се съживяваха по същия начин, благодарение на чудото на медицината. „Но не чак толкова голямо чудо — помисли си Дюре, — след като продължава да ме сърби ужасно.“ Йезуитът лежеше и мислеше за Хиперион, Шрайка, дългия си живот и обърканото положение на нещата в Божията вселена. Накрая Дюре заспа и сънува горящата Божия горичка, докато храмерският Истински глас на Светодървото го буташе през портала, майка си и жената на име Семфа, вече мъртва, но тогава работничка в плантацията Паресебо, в периферията на Периферията във фибропластмасовите полета източно от Порт Романс.