Робърт Силвърбърг - Скитник из космоса

— Разкажи ни, защо уби своя роб? — запита Бенжамин.

Херндън мрачно се усмихна.

— Това ме позабавлява.

Един от простосмъртните, облечени в кожени дрехи, вдигна рамене и подхвърли:

— Такива са свободните скитници, не са като нормалните хора. Бенджамин, аз съм против това, да използуваме неговите услуги.

— Но ние се нуждаем от тях — сряза го дребният Бенджамин и се обърна отново към Херндън. — А може би това беше нещо като реклама? Демонстрация на готовността ви да убивате и пълното ви безразличие към моралните ценности на човешкото общество?

— Вярно — ухили се Херндън. Само би му навредило, ако бе започнал да обяснява на тези хора истинската причина, по която отначало купи протея, а после го уби — единствено да избави нещастното същество от продължаващите векове непоносими страдания. — Застрелях го за развлечение. И изглежда ми послужи добре, щом привлича вашето внимание към мен.

— Прекрасно — усмихна се Бенжамин. — Позволете ми тогава да ви обясня, какви хора сме ние. Това е Хейтмън Оверск, по-малкия брат на Лорд Морис.

Херндън погледна аристократа. Виж ти — втори син! Познат ред. На вторите синове не се полага наследствена собственост, и това, въпреки искриците на благородния им произход, ги кара често да тръгват по скрити в сянка пътечки.

— Днес имах удоволствието да надвия на търга вашия брат — не без гордост съобщи Херндън.

— Да надвиете морис? Невероятно!

Херндън повдигна плещи.

— Госпожата му го повика в къщи точно в разгара на търга и той бе принуден да тръгне. В противен случай протеят би му принадлежал, а аз щях да имам в джоба си деветстотин стелера повече.

— Тези двамата се казват Доргел и Резамод — посочи Бенджамин с пръст простосмъртните. — Те притежават решаващия глас в организацията ни. Ние не признаваме социалните разграничения. А тази — направи жест към девойката — е Мария. Принадлежи на Доргел, но не възразява и против краткосрочни заеми.

— Не се каня да взимам на заем — каза Херндън. — Е, каква роля ще ми предложите във вашата организация, Бенджамин?

— Резамод, донеси ми един екземпляр — изрече набръчканият дребосък.

Загорелият простосмъртен се надигна и насочи към тъмния ъгъл на слабо осветената стая. Там търси известно време нещо пипнешком в чекмеджето на масата и после се върна със скъпоценен камък, който ярко искреше през стиснатите му пръсти. Но щом го постави на масата, камъкът веднага помръкна и лъчението му се намали рязко. Херндън веднага забеляза, че нито Хейтмън Овърск, нито Доргел си позволяваха да задържат погледа си на скъпоценността повече от секунда и той сам, също като тях, извърна глава настрани.

— Вземи го — каза Бенджамин.

Камъкът беше студен като парче лед. Херндън на шега го преобърна на дланта си и го загледа. Той притежаваше широки страни и някъде отвътре се излъчваше ярка светлина — изведнъж дишането му пресекна, — вътре видя едно лице. Лице на жена, мургаво и привлекателно, изплуващо от морските дълбини…

Пот изби по цялото му тяло. С усилие на волята си откъсна поглед от камъка и стисна юмрук. Миг по-късно с всички сили го захвърли в най-далечния край на стаята. Изчерви се, обърна се към Бенджамин и се нахвърли на него.

— Мошеник! Предател!

Ръцете му се протегнаха към гърлото на джуджето, но то с неочаквана пъргавост за него отскочи назад, а Доргел и Резамод се вклиниха между тях. Известно време Херндън измерва с поглед изпотените простосмъртни, но после отстъпи, като се тресеше от гняв.

— Можеше да ме предупреди — изрече той.

Бенджамин виновно се усмихна.

— Тогава проверката би се провалила. В организацията ни трябва да има силни хора. Овърск, какво мислиш за него?

— Отблъсна камъка — одобрително изрече запитаният. — Това е добър знак. Той ми харесва.

— Резамод?

Простосмъртният издаде някакъв хриплив звук, който бе преценен от Бенджамин като съгласие с мнението на Овърск. По подобен начин отвърна и Доргел. Херндън удари по масата и произнесе:

— Значи така, занимавате се със звездни камъни? И ми дадохте един без предупреждение? И какво щеше да стане, ако не бях устоял?

— Щяхме да ти продадем камъка и да те пуснем да ви вървиш, където ти видят очите — каза Бенджамин.

— Каква работа ще трябва да върша?

— Нашият бизнес се състои в това — започна да обяснява Овърск, — да доставяме тук звезди камъни от планетите на Външния Пояс на Галактиката, където ги добиват в рудници и да ги продаваме на тези, които могат да си го позволят. Цената, между другото, е петдесет хиляди стелара. Ние плащаме за парче по осем хиляди, но сами си ги доставяме. Трябва ни инспектор, който да проверява количеството и качеството на камъните при закупуването им. Останалото вземаме на себе си.