Робърт Силвърбърг - В групата

Поплуваха около два часа преди калибрирането. Водата бе топла, но откъм изток, може би чак от Калифорния, вееше хладен бриз. Ланел започна да го закача във водата. Първо игриво, после недотам. Имаше славата на агресивна жена, на настървена самка. Апетитът й бе огромен. Очите й бяха изпълнени с желание.

— Да тръгваме! — каза му и го придърпа към себе си. Побягнаха към къщата и след това той започна да настройва екипите. До началото имаше време. Помисли си за Кей и помръкна. Какво правя тук? Продължи настройката с нервни пръсти и направи много грешки. Ланел застана зад него и започна да трие гърдите си в голия му гръб. Той я помоли да спре. По някое време апаратурата бе настроена и Ланел се хвърли върху него, покривайки тялото му със своето. Тя винаги обичаше да бъде отгоре. Езикът й проникна в устата му. Ланел обхвана Мърей и притисна плътно тялото му. Макар и да бе топла, пулсираща и жива, той не почувства никаква възбуда. Тя започна да действа с уста, но и това се оказа безнадеждно. Остана да лежи вдървен, примрял, неспособен да прави любов. Всичко това, докато другите лежаха и чакаха, настроили се към тях.

— Какво ти става? — прошепна тя. — Какво още трябва да направя, мили?

Мърей затвори очи и се потопи в една мазохистична фантазия, представяйки си как Кей се съвъкупява с Дърк. Благодарение на това успя да постигне някакво състояние на полувъзбуда и проникна в Ланел. Тя, наместила се отгоре му, успя със собствените си движения да постигне желания екстаз. „Това е празна работа,“ помисли си той. Кей. Кей. Кей.

След това дойде ред на съчетанието между Кей и Дърк. Мърей първоначално реши да го пропусне, тъй като в крайна сметка нямаше причини да се подлага на нещо, което щеше да възприеме като мъчение. Първоначално общуването На Кей с други мъже, в Групата или извън нея, не го бе дразнило, но откакто започнаха пристъпите му на ревност, всичко стана различно. По теория двойките в Групата бяха взаимозаменяеми, като една от тях поемаше функциите на всички останали, но през тези дни в главата на Мърей теорията все по-често се разминаваше с практиката. Никой нямаше да се изненада или разтревожи, ако той довечера откажеше да участва. През целия ден обаче бе обладан от натрапчиви видения за Кей и Дърк. Представи си всички техни движения и стонове, как се усмихват един на друг, как се прегръщат, а после лягат върху леглото й, телата им се преплитат, ръцете му се плъзгат върху стройното й тяло, устата му покрива нейната, туловището му притиска малките й гърди, после той прониква в нея, язди я, влиза и излиза, свършва, тя също стига до екстаз. После отиват да поплуват за освежаване, връщат се в леглото и започват отново. До настъпването на вечерта всичко това се повтори толкова пъти във въображението му, че в края на краищата реши да го изживее. Щеше да го направи довечера — щом не можеше сам, то нека бъде чрез Групата. Може би това щеше да му помогне да се освободи от манията си. Получи се обаче по-лошо, отколкото бе предполагал. Видът на Дърк, целият от мускули и потрепващи бедра, го ужаси. Дърк бе готов да започне много преди началото на любовната игра, целият пращящ от възбуда. След това започна да опипва Кей. На Мърей му се стори, че всяко едно от докосванията на Дърк му отнемаше нещо, осакатяваше връзката му с Кей по непоправим начин. И в същото време се оказа принуден да наблюдава Кей през очите на Дърк, да гледа поруменялото й лице, потрепващите й ноздри и влажните й устни през чужди очи. И това го убиваше. Когато Дърк проникна дълбоко в Кей, Мърей се сви на кълбо, държейки се с една ръка за слабините, а с другата притиснал устата си. Въобще не можеше да понася повече всичко това. Не можеше повече да понася мисълта, че Кей се отдава едновременно на цялата мъжка част от Групата. Отдаваше се с желание, с охота, с ентусиазъм. Трябваше да избяга от всичко това. Сега, веднага, макар че измъкването от Групата точно в такъв момент можеше да предизвика у всички останали гадене, ако не и нещо по-лошо. Хич не го интересуваше. Трябваше да се спасява. Изкрещя и изключи екипа си.

Изчака да минат два дни, преди да й се обади. Тя се занимаваше с гимнастика и се носеше като малък облак пред едно сложно съчетание от метални обръчи и лостове, окачени на различна височина на покрива на нейния солариум.

— Вече няма смисъл — каза й. — Искам и двамата да се оттеглим от Групата, Кей.

— Очаквах да чуя това.

— Това ме убива. Обичам те толкова силно, че не мога да те деля с друг.