Робърт Силвърбърг: Вертикален свят ((Еротична антиутопия))

— Не бих искал да нарушавам вашите обичаи — отвръща Гортман.

Матерн се усмихва.

— На Венера голотата не е табу, нали? Имам предвид, че това ни е единствената стая и значи…

— Ще съумея да се приспособя — уверява ги Гортман. — Един обучен социопрограмист трябва да може да се приспособява.

— Да, да, разбира се — съгласява се Матерн и смутено се смее.

Принсипеса се извинява, че е принудена за минутка да прекъсне разговора, и изпраща децата в училище.

— Моля за извинение — казва Матерн, — но трябва да поговорим за вашите сексуални навици. Ние ще спим в едно и също легло. Ние с жена ми сме изцяло на ваше разположение. Отстраняването на половата неудовлетвореност е основен закон в общество като нашето. Чували ли сте за нашия обичай да правим нощни разходки?

— Страхувам се, че…

— В гонада 116 не се затваря нито една врата. Никой от нас няма ценни предмети и сме добре подготвени в обществен план. Имаме обичай нощем да ходим по другите жилища. Така постоянно си сменяме партньорите: обикновено жените остават вкъщи, а блудстват мъжете, макар това да не е абсолютно правило. Всеки от нас има винаги достъп до който и да е друг възрастен член на нашето общество.

— Странно — казва Гортман. — Предполагах, че в общество, в което живеят заедно толкова много хора, по-скоро следва да се развива преувеличен култ към уединение, отколкото такава хиперболизирана свобода.

— През първите години на съществуването на гонади тенденцията към уединяване е имала много привърженици. Но с течение на времето тази тенденция напълно е угаснала. Боже, благослови ни! Отстраняването на половата неудовлетвореност е наша главна цел, иначе би се получило напрежение. Обособяването е равнозначно на полова неудовлетвореност.

— Значи можете да отидете в което и да е жилище в това огромно здание и да преспите…

— Не в цялото здание — прекъсна го Матерн. — Само в своя град-блок. Ние сме противници на извънградските нощни разходки. — Той тихо се смее. — Наложихме си няколко дребни ограничения, за да не ни омръзне свободата.

Гортман гледа Принсипеса. Костюмът й се състоеше от превръзка на бедрата и метална чаша на лявата гръд. Тя бе слаба, но с великолепно телосложение и въпреки че майчинството й бе приключило безвъзвратно, тя не беше изгубила нищо от очарованието на младостта. Матерн се гордееше с жена си.

— Не искате ли да огледате зданието?

Те излизат. Вече на вратата Гортман галантно се покланя на Принсипеса. В коридора гостът произнася:

— Виждам, че семейството ви е по-малобройно от нормата.

Това бе скандална, невежлива забележка, но Матерн показа максимум търпимост към чуждоземния си колега.

— Навярно щяхме да имаме още деца, но ножът на хирурга направи жена ми безплодна. Това бе тежък удар за нас.

— Тук винаги ли са ценили големите семейства?

— Ние ценим живота. Сътворяването на нов живот за нас е висша добродетел. А предотвратяването му — най-големият грях. Ние всички обичаме нашия многолюден свят. А вие, изглежда, ни съжалявате. Нима правим впечатление на нещастни?

— Струва ми се, че вие сте учудващо приспособени към този живот — каза Гортман, — независимо от това, че сте толкова много и прекарвате целия си живот в този гигантски строеж. Вие никога не излизате от него, нали?

— Повечето от нас действително никога не излизат — съгласява се Матерн. — Лично аз много пътешествам; социопрограмистът се нуждае от по-широка перспектива. Но Принсипеса например никога не се е спускала по-долу от 300-ия етаж. И защо ли й трябва да ходи някъде?

— И всички сте щастливи?

— Почти всички.

— Значи има изключения? — пита Гортман.

— Това са безумци — отговаря Матерн. — В нашите среди се стараем да сведем до минимум жизнените конфликти. Както сами виждате — никога не отказваме на никаква молба. Никога и никому. Но понякога се случва някой да не може повече да понася нашия стил на живот. Тези хора се бунтуват, пречат на другите. Това е много печално.

— А какво правите с безумците?

— Разбира се, отстраняваме ги.

Матерн трябва да покаже на Гортман цялата гонада. Такава екскурзия ще отнеме няколко дни. Той е малко развълнуван, тъй като не познава добре цялото здание.

— Цялото здание — обяснява — е изпълнено със свръхнапрегнат бетон. Конструкцията се опира на централно носещо ядро с размери 200 квадратни метра. Първоначално се предлагаше да се разположат по 50 семейства на етаж, но сега са средно по 120. Ние сме изцяло икономически независими, имаме собствени училища, болници, спортни площадки, домове за религиозна култура и театри.