Робърт Силвърбърг: Мухата

Това е той, Касиди — опърпания до масата. От него остана съвсем малко. Черепна кутия, малко нервни влакна, един крайник — останалото го отнесе внезапният взрив. Но това, което остана, беше достатъчно за „златистите“. Те го откриха в разрушения кораб, когато минаваше през тяхната зона зад Япет. Касиди беше жив. Можеше да бъде позакърпен. Позакърпен ли? Ами да — задължително ли е да си човек, че да бъдеш хуманен? Разбира се — да бъде позакърпен. С цената на всичко. И променен. Златистите бяха много изобретателни.

Всичко, което беше останало от Касиди, лежеше върху някаква маса в сфера от златиста енергия; тук няма смяна на сезоните, само сияещи стени и постоянна температура. Нищо не се променяше нито денем, нито нощем, нито вчера, нито утре. Формите идваха и го обкръжаваха. Крачка подир крачка те регенерираха Касиди, той лежеше в пълна забрава. Мозъкът му не беше повреден, но не работеше. Всичко останало се възстановяваше: сухожилия и връзки, кости и кръв, сърце и плазма. Удължените хълмчета на тъканта ставаха миниатюрни пъпки, от които покълваха клетките на плътта. Да залепиш клетка до клетка, да построиш човек от неговите останки не беше сложна работа за златистите. Притежаваха нужните умения. Но трябваше и много да научат и Касиди можеше да ги научи.

С всеки изминат ден Касиди започваше да приема своята нова форма. Те не го събуждаха. Лежеше като в люлка, на топло, неподвижен, немислещ. Новата му плът беше розова и гладка като на бебе. Огрубяването на кожената обвивка дойде по-късно. Касиди беше копие на самия себе си, създадено от късчетата на собственото му тяло. Те изградиха Касиди от собствените му полинуклеотидни вериги, декодираха протеините и го конструираха по собствения му модел — за тях това беше нищо работа. И защо не? Всяко парче протоплазма може да го направи за себе си. А златистите, които не бяха протоплазма, можеха да го правят и за другите.

Но те внесоха някои промени в модела на Касиди. Бяха майстори. И освен това искаха нещо да разберат.

Да надникнем в досието на Касиди:

Роден на 1 август 2316 г.

Месторождение: Ню Йорк

Родители: различни

Икономическо ниво: ниско

Образователно ниво: средно

Професия: техник по горивата

Семейно положение: три брака, с

продължителност 8, 16 и 2 месеца

Ръст: 2 метра

Цвят на косите: руси

Очи: сини

Кръвна група: А+

Ниво на интелекта: високо

Сексуални наклонности: нормални

Сега обърнете внимание на качествата му след промяната.

Отново сътвореният човек лежеше пред тях, готов за второто си раждане. Оставаха последните поправки. Златистите намериха сивото вещество с розова обвивка, проникнаха в него, минаха по всички извивки на мозъка, забавиха се в един потаен спокоен ъгъл и се спряха в подножието на тесен хълм. Започнаха операцията, но много внимателно. Нямаше инжекции, нямаше блестящи скалпели, никакви прорези по хрущяли и кости, никакво бърникане в черепната кутия. Студената стомана не прекъсна синапсиса. Златистите работеха прецизно. Настроиха онова енергетично поле, което всъщност беше Касиди, регулираха го, изчистиха шумовете и всичко останало много внимателно. Когато всичко свърши, Касиди бе станал много по-чувствителен. Златистите го бяха дарили с няколко нови способности.

А след това го разбудиха.

— Вие сте жив, Касиди — каза мек глас. — Вашият кораб бе унищожен. Приятелите ви загинаха. Само вие останахте жив.

— А каква е тази болница?

— Тя не е на Земята. Скоро ще се върнете у дома. Станете, Касиди. Вдигнете дясната си ръка. Сега лявата. Превийте крака в коленете. Поемете въздух. Отворете и затворете очи няколко пъти. Как се казвате?

— Ричард Хенри Касиди.

— Години?

— Четирисет и една.

— Погледнете това отражение. Кого виждате?

— Себе си.

— Имате ли въпроси?

— Какво направихте с мен?

— Малък ремонт, Касиди. От вас не беше останало почти нищо.

— Внесохте ли някаква промени?

— Направихме ви по-възприемчив към чувствата на хората от вашия род.

— Охо — отвърна Касиди.

Да проследим Касиди след връщането му на Земята.

Пристигна точно в деня, когато бе планиран снегопад. Бяха леки, бързо стопяващи се снежинки. Времето не беше лошо, снежинките трябваше да доставят естетическа наслада. Колко добре беше да стъпиш отново на родната Земя! Златистите бяха организирали завръщането му много хитро. Поставиха Касиди в полуразрушения му кораб и го насочиха така, че да достигне зоната, където може да бъде спасен. Радарите регистрираха кораба и астронавтът беше прибран. А как се спасихте, Касиди? Много просто, сър. Бях навън, когато стана взривът. Всички загинаха, само аз се спасих.