Робърт Силвърбърг - Мълчаливата колония

— Радвам се, че ме взехте със себе си — каза Емерак. — На младок като мен не се случва често такава възможност…

Внезапно той изкрещя от изненада и болка.

— Емерак? — повика го Скрид.

Никакъв отговор.

— Къде се скри бе, момче? Каква става? — попита Улов.

— Сигурно е някоя от поредните му хлапашки шеги. За пръв път каза нещо свястно и…

— Не, не. Аз наистина не го виждам. А ти?… Хей, Скрид, помогни ми!… Аз… аз умирам… Умирам, Скрид!

Усещането за болка, пронизало Улов, беше толкова реално, че Скрид потръпна.

— Улов! Улов!

За пръв път от хилядолетие, доколкото си спомняше, Скрид се изплаши и това непривично за него чувство обърка тънко балансирания му разум.

— Емерак! Улов! Защо не отговаряте?

„Нима това е краят? — помисли си Скрид. — Краят на всичко? Нима ще умрем тук, след толкова много години живот? Да умрем самотни на тази унила планета, на милиарди мили от дома?“

Не можеше да приеме мисълта за смъртта, беше му безкрайно чужда. Той ги повика още веднъж, вече с по-силни импулси:

— Емерак! Улов! Къде сте?

В паниката си започна да излъчва мисловни лъчи във всички посоки, но в отговор долавяше само безсъзнателните отражения на новородените.

— Улов!

Нямаше отговор и Скрид усети как крехкото му тяло започва да се разрушава. Крайниците, с които толкова се гордееше, със сложни и изискани очертания, започнаха да губят формата си и да се стапят. Той нададе още един отчаян вик, усетил тежестта на преживените години, и долови отвсякъде умиращите мисли на новородените.

После съвсем се стопи и потече по купчинката, докато в същото време новородените снежинки на Третия свят гледаха встрани, без изобщо да подозират колко близка е и тяхната смърт.

Зад хоризонта се показваше Слънцето и щедро разливаше потоци смъртоносна светлина.

© 1954 Робърт Силвърбърг

Robert Silverberg

The Silent Colony, 1954

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/763]

Последна редакция: 2006-08-06 15:29:33