Хавиер Сиера - Тамплиерските порти

— Виж ти. И това говори ли ви нещо?

— Не. А на вас?

— Съжалявам — измънка Монри. — Остава само камбаните да влияят на сателитите ни.

— Не, разбира се, че не. Но при това положение смятам, че хипотезата за контраемисия микровълни трябва да бъде отхвърлена. Причината е друга и може би е свързана с архитектурата; някакъв странен ефект на поглъщане на микровълни от камъните, лошо отразяване на вълните, знам ли!

— Тогава не разполагате с нищо така да се каже солидно?

— Ако ми позволите да кажа още нещо, мосю, то сигурно бих могъл да говоря с клиента, поръчал на Центъра тази задача, и да подразбера дали е очаквал да открие нещо „по-специално“ в снимките, които иска от нас.

— И какво ви кара да смятате, че този опит ще ни отведе до някаква следа?

— Обърнете внимание. В момента това е единственото, което можем да направим. Знаем, че никое естествено магнитно поле не може да предизвика подобен ефект и че открихме това на сателитните снимки, защото клиентът е поискал данни точно за тези градове.

Монри прехапа долната си устна, сякаш се бе сетил за нещо важно, но знаеше, че ако го спомене, може да усложни нещата. Отпусна се с цялата си тежест във въртящото се кресло и като се полюля леко, впи поглед в инженера.

— Има още нещо, Темоен. Чували ли сте за една международна фондация, наречена Les charpentiers?

— Не. А трябва ли?

— Точно нейният пълномощен съветник ни поръча тази задача преди седмица. Сферата на дейност на фондацията е чисто историческа: грижат се за съхраняването на художественото наследство на Франция, а по-точно — на пътя за Компостела, като обръщат специално внимание на опазването на сградите в готически стил. Събират фондове от меценати от цяла Европа и след това ги инвестират в проекти, които могат да хвърлят повече светлина върху някои интересни за тях исторически теми.

— Виж ти. Похвално дело.

— Така е. Казвам ви го, защото, като споменахте за катедралите, се сетих за името на фондацията.

— Разбира се — усмихна се Темоен. — Гилдията на дърводелците е играла особено важна роля в строежа на готическите храмове. Те изработвали скелето, върху което се градели готическите сводове, и после го махали.

Монри кимна.

— Точно затова ви го казах. Според мен е само щастливо съвпадение, но щом вече ви хрумват подобни странни идеи, може би ще ви помогне.

— Съвпадение ли? Нима сте от хората, които вярват, че Господ си играе на зарове, професоре? — Стисна челюсти, преди да продължи: — Вижте, мосю Монри, нямах намерение да говоря за това, но току-що ми дадохте чудесен повод да го направя. Като се прибрах вкъщи снощи и се опитах да открия някакво обяснение за аномалиите, фотографирани от „окото“, събрах цялата информация за катедралите, която имах подръка. Стоях буден до два часа. Всъщност не открих много, но някои евтини издания привлякоха вниманието ми. Най-вече едно.

— И какво е то?

— Заглавието е Тайните на катедралата в Шартр, а книгата е написана от някой си, забележете, Луи Шарпантие. Темоен си пое дъх. — Разбирате, нали? Луи Шарпантие без съмнение е псевдоним, взет от някой средновековен майстор строител.

— Още едно съвпадение естествено.

— А може би не. Вижте, в тази книга се казва, че ако прокараме линия и свържем в определен ред точно градовете с катедрали, които снимахме, ще получим нещо като план на съзвездието Дева, очертан върху картата на Франция. Не смятате ли, че е странно?

Монри се наведе в креслото и смръщи вежди. Наблюдаваше, без да продума, как инженерът взема парче хартия и рисува нещо като ромб, по чиито върхове отбелязва номерата на някои звезди от съзвездието Дева.

— Представете си, че това е Дева.

— Добре.

— А сега, ако свържем Реймс с Амиен на север и с Шартр на юг, а последния с Еврьо и Байо, и него с Амиен, получаваме същата геометрична фигура. Виждате ли?

Жак Монри вдигна очи от рисунката и прониза с поглед инженера.

— Вие сте учен, скъпи приятелю. Кажете ми, докъде смятате да стигнете с подобно твърдение?

— В момента — доникъде — призна инженерът. — Но знаете ли кое е най-хубавото в книгата? Този Шарпантие обяснява, че всички храмове, които излязоха с аномалии на снимките ни, са посветени на света Богородица и са построени горе-долу по едно и също време през дванайсети век.

— Не разбирам какво значение може да има.

— Много просто: ако всички те са строени в последователни години, то сигурно са част от колосален проект, дело на майстори, появили се сякаш от нищото, които разполагат с огромни средства във време на силна икономическа рецесия. — И добави, намигайки: — Смятам, мосю, че тук се крие някаква тайна от първа величина. И ако вчера това бе само съмнение, то днес съм напълно сигурен. Нещо повече, ако съм на прав път, би трябвало да се срещнете с този съветник и да поискате някои обяснения.