Хавиер Сиера - Тамплиерските порти

— Щом казвате.

— Миналата седмица — обясни Бертран — от криптата на Света Богородица, на същата тази църква, изчезна майсторът, когото бяхме наели за ремонта. Всичко беше повече от странно. В началото помислихме, че е отвлечен, но само преди два дена клетникът се появи на същото място, откъдето изчезна, и то, когато храмът бе затворен отвсякъде!

— Значи се е върнал.

— И така може да се каже. Помислихме, че е дяволска работа. Какво друго? Защото иначе не разбирам как ще се промъкне в криптата, без да разбие вратата. Беше невредима! Но най-лошото е, че се появи с помрачен разсъдък и не можахме да разберем почти нищо за това изчезване.

— С помрачен разсъдък ли казвате?

Епископът вдигна поглед към свода на църквата, сякаш търсеше по-солидни аргументи.

— Всъщност — поколеба се той — бръщолевеше за някакъв ангел, който го вдигнал във висинето и му показал, по думите му, колко много са небесните сфери там. Твърдеше упорито, че небесните светила са подредени в гигантски механизъм, че всички били свързани и цялото колело се движело благодарение на безкрайната Божия мъдрост. Изломоти нещо и за Неговата воля, за това, че онуй, което е на небето, трябва да бъде сторено от хората и на земята. Разбирате ли нещо?

— Наистина ли каза така? — Изпъкналите очи на Бернар блеснаха от възбуда. — А нещо друго?

— В интерес на истината — не. Някаква странна треска, която не можахме да овладеем навреме, го повали и той се помина вчера следобед в страшен делириум. За щастие малко след това приехме легата, който ни съобщи за вашето пристигане, и благодарихме на Бога, че ни провежда такъв пратеник да разгадае тази мистерия.

— Да.

— Кажете ми, отче, според вас има ли някакъв смисъл в това, което ни разказа каменоделецът?

— Може би, Ваше Преосвещенство. — Бернар сбра длани пред устата си, както правеше обикновено. — Заведете ме в криптата, където се е случило това, което ми разказахте. Ако е бил Дяволът или някой от следовниците му, сигурно е оставил там скверните си следи.

— Последвайте ме.

Епископ Бертран повдигна леко одеждите си, за да не му пречат да върви, после заобиколи главния олтар и отмести един дървен капак, под който започваше тесен и влажен отвор със стълби. Криптата, към която той водеше, беше помещение, обхващащо горе-долу половината от централния кораб; беше тъмно като в рог и широко, но с нисък таван. В дъното, до един кладенец и до ковчега с мощите на свети Любен край олтара, се издигаше прекрасна статуя на света Богородица с детето в скута. Огромна свещ осветяваше едва-едва помещението.

— Какъв ремонт смятахте да правите тук, Ваше Преосвещенство?

— Искахме да снижим пода и криптата да стане по-удобна. Да поставим няколко реда пейки, за да можем да извършваме служби за кръщаване, погребения. Но майсторът убеди нашия капитул да разрушим тази църква и да започнем строежа на друга, в по-нов и според мен не съвсем реалистичен стил.

— Разбирам — кимна Бернар. — И къде точно, казвате, се появил отново вашият майстор?

— До статуята на Богородица, отче.

— Така и предполагах.

— Наистина ли?

Абатът се спря до една колона, на която имаше обкова с цитат от молитвата за градината на кръстните мъки. Впери поглед в своя домакин и като сложи ръце на кръста си, го смъмри строго:

— Епископ Бертран, изненадан съм от липсата ви на тактичност. Още не сте ме попитали какво всъщност ме води във вашия град. Едва пристигнал, ме засипахте с тревогите си и дори не попитахте какво всъщност ме води тук. Ако постъпвате винаги така, не бихте се справили със случаи като този, заради който днес сън не ви хваща.

Прелатът се изчерви.

— Прав сте, отче. Дължа ви извинение.

— Няма нищо. Сам ще ви кажа: исках да видя точно това място. Знаете, че от години ратувам за култа към света Богородица, на която досега не се отреждаше подобаващото място. Тя, като майка от плът и кръв на нашия Господ, е естественият посредник между нас и небесното царство, между Земята и нашия Господ. Онзи, който се стреми към Бога, ще стигне по-лесно до Него чрез милостивата му майка, отколкото по други пътища. Древните жители на това място, далечни предци на първите християни, са го знаели и са отправяли молитвите си към Майката — преди Бог да я прати на този свят!

Епископът изчака, преди да отговори.

— Попаднахте точно в целта, отец Бернар — потвърди накрая. — Знаете ли, че моят предшественик, епископ Фюлбер 13 13 Свети Фюлбер дьо Шартр (960–1028 г.), епископ, възстановил опожарената катедрала и обновил теологическата школа в града, прочута през XI в. — Б. пр. , обличал със символите на Божията майка езическата богиня, държаща сина си в скута, която carnutiis 14 14 Местна етническа общност с друидски традиции, населявала районите край Шартр преди покръстването. — Б. а. почитали, и забранил долмена 15 15 Гробница от каменната ера с голям плосък камък върху две каменни подпори. — Б. пр. , който те донесли тук?