Хавиер Сиера - Тамплиерските порти

Темоен тръсна глава и преди да успее да се измъкне и да се върне ядосан там, откъдето бе дошъл, Meteor man — подходящ прякор за това кълбо от нерви Монри — го спря с отривист вик. Беше махнал микрофона и слушалките си и тичаше към него.

— Господи, Мишел! Къде, по дяволите, се дянахте? От двайсет минути се мъча да ви открия.

Инженерът — мъж на средна възраст, с тъмни очила и добре поддържани мустаци, се помъчи да се усмихне наивно и убедително.

— Съжалявам, мосю. Бях в комуникационния център да проверя навигационните системи на сателита. Никой не ми каза, че лично ще ръководите тази операция.

— Добре — прекъсна го Meteor man, без да е съвсем убеден, гледайки го през рамо. — Предполагам, че там горе всичко е наред за следващите снимки, нали?

Тръпки полазиха по гърба на Темоен.

— ERS е готов, професоре. Уверявам ви, че моите хора няма да изпуснат нито един детайл.

— Надявам се, Мишел. За ваше добро е. Вие, учените, си нямате и представа какво коства на националния бюджет всеки от провалите ви.

Професорът измърмори още нещо, което инженерът не можа да чуе. И сгушен в сакото си, цъкна с език, преди да довърши:

— Няма нужда да ви напомням, че резултатите, които получихме вчера, бяха някакви неразбираеми галиматии, мосю Темоен. — Той издуха облаче дим в лицето му. — Огромен картографски провал. А вие пак ме уверявахте, че всички системи функционират добре!

— Така смятах, мосю. Но такива неща стават понякога. Нали знаете — промяна на температурата във високите атмосферни слоеве, попадане на военен радар.

— Глупости!

Въпреки уморения си вид, напредналата подагра и отдавна навършените 60 години, Meteor man погледна инженера като кобра, готвеща се да нападне избраната жертва.

— Сателитът функционира добре, професоре — потръпна инженерът. — Преди вчерашната операция прегледах всичките му системи, бяха в отлично състояние.

— Но нещо не беше наред, мосю Темоен.

— Въпросът е какво.

— Вашата работа е да откриете точно това, нали?

Жак Монри му обърна гръб и насочи цялото си внимание към орбиталната траектория на ERS-1, която в този момент се очерта докрай на гигантския плазмен монитор в залата.

Там горе, на 800 километра над главите им, приблизително над вертикалата на Дижон, сложната десетметрова антена на сателита бе готова да се разтвори на четири, преди да изпрати първия сноп микровълни към повърхността на Франция.

Непрестанната глъчка в залата стихна. Ако всичко бе наред, другата част от операцията щеше да е лесна.

— Три, две, едно.

— Отворете „чадъра“!

Synthetic Aperture Radar, no-известен за персонала на Европейската космическа агенция като SAR, беше впечатляващо точен апарат. Проектиран от екип експерти по телекомуникация, сред които и самият Тимоен, SAR можеше да изпраща „радарни карти“ на различни зони от повърхността с големина 25 метра едната страна, независимо от атмосферните условия в момента. Можеше да преминава безпрепятствено през буреносни облаци и да праща ясни дигитални изображения на земната повърхност. А благодарение на тях след това екип от специалисти определяше местонахождението на сгради, булеварди, гори или езера, изчисляваше точно повърхността и разположението им — в границите на грешка от няколко сантиметра.

Всъщност всяка от тези зони по 25 квадратни метра се вместваше в един пиксел на монитора — най-малкото изображение, до което можеха да я сведат мощните компютри на CNES. Така всяко по-голямо нещо по тази повърхност се запечатваше с почти абсолютна точност в инструментариума на SAR.

Мишел Темоен застана пред централния пулт в залата, хвърли бърз поглед на показателите за орбитата над раменете на операторите и се увери, че ERS вече е в избраната точка. После, като уточни няколко неща с Анди Уорхол, сам даде командата със съответните клавиши.

Беше 13,43 ч. гринуичко време. Бяха изминали точно сто минути, откакто ERS-1 бе завършил последната си обиколка над целта. И тогава „всевиждащото око“ се приготви за първата „снимка“.

Думата scanning се появи автоматично в лявото горно поле на монитора, който Монри следеше.

— Изпраща ли вече информацията? — запита той.

— Да, мосю. До две минути ще бъде регистрирана. После трябва само да я превърнем в образ.

Този отговор задоволи професора.

— Имам ви доверие, Темоен — излъга той.

— Благодаря, мосю.

В 15,23 ч., след като обиколи още веднъж Земята, ERS-1 „изстреля“ още една серия микровълни по въображаемата линия, свързваща градовете Байо, Еврьо и Шартр. Но Meteor man не беше вече там, за да се увери, че зададената орбита е стабилна по цялата траектория. Бе предупредил само, че иска да види възможно по-бързо резултатите на масата си.