Хавиер Сиера - Тамплиерските порти

— Виждате ли тази плоча на пода?

Под нозете на господаря им наистина имаше една плочка двайсет на двайсет сантиметра, много малка, без никакъв знак, гравиран върху нея.

— Това е мястото, където според Библията стои стълбата, която Яков вижда — обясни той. — Същото място, където цар Давид съгражда първия жертвеник на Господа, след като съгрешава тежко пред Него от гордост. Той е царят, заповядал на Иоава и цялата му войска да преброят народа на Израил, като по този начин се усъмнил в думата, дадена от Господ на Яков, когато му обещава: „потомството ти ще бъде като земния пясък“.

Хуго дьо Шампан погледна сериозните лица на своите хора и продължи:

— Не разбирате ли? Първо Яков, а после и Давид се молят точно на това място и точно тук на бащата на мъдрия Соломон се явява небесна войска, която слиза по друга стълба от светлина и му показва каква сграда трябва да построи, за да опази тази врата към небето. Вие сте пред Вратата! На Прага на небето! Umbilicus mundi 6 6 Пъпът на земята (лат.). — Б. пр. , който свързва този свят с другия!

— И Мохамед е видял тази стълба, господарю — осмели се да прекъсне графа Жан от Авалон, почти скрит зад широките плещи на фламандеца Пайен дьо Мондидие.

— Така е, млади Авалон. И в известен смисъл всички вие сте тук по тази причина. Когато преди четиристотин години сарацините завземат тази земя и издигат върху Скалата на хълма Мория такава странна джамия, те са знаели, че зад каменните й стени затварят тайната на Стълбата. А по време на обсадата на Антиохия, по пътя за Сирия, открих страшната истина.

— Страшна истина ли? Какво искате да кажете, господарю?

Граф Хуго извърна глава и впи поглед в суровото лице на верния Годфроа. Великанът, скръстил ръце на гърдите си като някой пантократор, готов да раздава правосъдие, го гледаше в очакване.

— Вие бяхте там с мен, не помните ли вече?

— Така е, господарю. Но не останах при вас през цялото време — възрази той, — защото оглавих един от ескадроните, които пазеха източната част на града по време на деветмесечната ни обсада.

— Разбирам. Значи сте отсъствали при разговора, който имах с един от сарацинските шейхове, дошли да преговарят за мир с войските ни. Казваше се Абдул ел Макриси и дойде в палатката ми, придружен от един стар турчин, преводач, който ни обясни, на мен и на принц Бохемунд, колко опасно е да продължаваме обсадата на града им.

— Опасно ли? Дръзнал е да ви заплашва в собствения ви лагер?

— Не, верни ми Сент Омер. Този мъдър мюсюлманин дойде да ме предупреди, че Антиохия е една от крепостите, пазещи пътя към някакво прокълнато място, което ние, кръстоносците, трябвало да избягваме на всяка цена. Това била една от седемте кули, които самият Дявол наредил да построят между Азия и Африка, издигайки ги в отдалечени райони — като Месопотамия или окрайнините на Ниневия. Ел Макриси ни обясни, че тези кули са в ръцете на последователите на един халиф на име Йезид — враг на неговия султан, които защитавали Луцифер и доброто, което той правел за хората.

— Защитавали са Луцифер?

— Колкото и невероятно да е — да. Тези йезидийци смятат, че той е единственият ангел, дръзнал да задава въпроси на гневния и суров Бог на юдеите или на Пророка.

— А „страшната истина“, за която говорите?

— Ел Макриси ни довери, че една от тези кули за проникване в ада е издигната в Йерусалим точно на това място. Увери ни, че турците са завзели града с тайното намерение да запечатат тази врата завинаги, и предсказа, че ако ги прогоним оттук, както и стана, ще трябва да поемем отговорността за създаването на ново поколение пазители на Вратата. В противен случай Злото ще се върне отново през нея. Освен това ни бе казано, че на Запад ще се отворят поне още седем врати и наш дълг е да ги запечатаме завинаги.

— И какво стана? — запита Жан от Авалон, който от известно време слушаше, слисан.

— Не обърнахме внимание. След като обсъдихме някои неща, завзехме Антиохия с помощта на един предател, който ни спусна въжета и стълби от една от бойниците на крепостната стена, и щом влязохме, избихме до крак всичките му жители. Божията справедливост биде въздадена безмилостно и без отдих за двайсет и четири часа. Мечовете ни не пожалиха старци, жени, деца или войници и в края на втория ден всичката турска кръв на Антиохия течеше по улиците. Така затрихме и подробностите за Кулите на Дявола, за които успяхме да узнаем само, че са разположени на земята във формата на небесната Голяма кола 7 7 Съзвездието Голяма мечка. — Б. а. .