Хавиер Сиера - Тамплиерските порти

— И казвате, че тръгнал оттук на това пътешествие?

— Така е.

— А върнал ли се?

— Да, и то много помъдрял. И няма да си простя, скъпи ми братко, ако главната причина, заради която нашият господар, графът, ни свиква тук, не е нещо, свързано с тая стълба. След кръстоносния поход той се върна във Франция, но възложи на Хуго де Пайен да продължи да проучва тази легенда и да открие стълбата.

Жан от Авалон изкачи с три-четири скока стълбите под колонадата, които арабите наричаха mawazen („везните“), и стигна на един дъх до Райската врата. Под внушителния й праг в тюркоазено и черно един от сержантите на Ордена му подаде запалена факла. А после и на рицаря от Монбар. Двамата бяха последните пристигнали.

— Виждате ли я? — рече му троснато бургундецът още щом пристъпиха в сумрака на това впечатляващо осмоъгълно помещение.

— Какво да видя?

— Скалата! Какво друго? Вляво от вас е. Този коридор с колоните е само една галерия, опасваща единствената част от хълма Мория, която е под открито небе. За евреите това е изначалната скала, около която Господ създава света, на нея Аврам едва не жертва сина си Исак и пак тук внук му Яков получава видението със Scala Dei, по която видял да се изкачват и да слизат безброй ангели.

Жан изсумтя от изумление.

— Не знам само — поколеба се Дьо Монбар — защо това място е затворено от години за нашите рицари.

— По-красиво е, отколкото смятах.

— Така е.

Докато ехото от последните им думи заглъхваше сред мраморните орнаменти и скъпоценните камъни наоколо, Хуго де Пайен, застанал начело на групата, им показа с внушителен жест посоката и целта. Това беше нищо и никаква дупка на пода в югоизточния край на Скалата, в която едва се провиждаха груби стъпала, изсечени с длето. Стъпалата се губеха надолу, а в дъното, в края на някакъв къс и тесен коридор, се долавяше приятно оранжево сияние.

Минаха по него, без да се колебаят.

В другия край ги чакаше прав и с нетърпение графът на Шампания. Мъж, надхвърлил петдесетте, със сурово лице, кафяви очи и голям гърбав нос, надвиснал над сивата му брада, Хуго дьо Шампан бе облечен в дреха до кръста и снежнобели тесни панталони.

— Заповядайте, заповядайте, братя, в изначалната пещера, в axis mundi 5 5 Земна ос (лат.). — Б. пр. на християнството — подкани ги той. — Загърбете всички предразсъдъци и нека духът на Истината проникне във вас.

До него, също прав, с голям ръкописен екземпляр на Библията в ръце, стоеше един капелан от свитата му. Беше млад момък, подстриган като цистерцианец, когото никой от рицарите не бе виждал досега в Дома на Ордена или на капитулите тези дни.

Щом Хуго де Пайен влезе в недовършената крипта след Жан от Авалон, свещеникът разбра, че церемонията трябва да започне.

— Всички сме тук — обяви графът. — Мъдрият, талантливият, хитрият, храбрият, богобоязливият, лудият, великодушният, вълшебникът и незнаещият. И така, нека отворим пътя към Всевишния.

И като каза това, вдигна показалеца на десницата си, давайки знак на свещеника, че церемонията може да започне.

— Текст от свещената книга Битие, двайсет и осма глава — изрече той, докато рицарите машинално се кръстеха. „Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан, и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място. И видя сън: ето, стълба, изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея“.

Андре дьо Монбар намигна на Жан, който бе застанал точно срещу него. И Жан скоро разбра защо.

— Продължете, отче — заповяда графът.

— „И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама и Бог на Исаака. Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти; и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена; и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал. Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех! И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни! И даде Иаков оброк.“

— Слава на Господа — отвърнаха другите.

Докато капеланът затваряше тържествено Библията и увиваше книгата в снежнобяло ленено платно, графът на Шампания пристъпи напред и застана в средата на залата. Като целуна сребърния кръст, който висеше на врата на свещеника, и прегъна коляно пред дарохранителницата с Христовото тяло, която бе заповядал да донесат малко преди това в пещерата, той отправи поглед към рицарите.