Хавиер Сиера - Тамплиерските порти

В този час Йерусалим се радваше на единствените спокойни мигове от деня. По ъглите нямаше търговци, нито продавачи на вода, хлебари или войници. Нещо повече, храмовете и местата за поклонение също бяха здраво залостени — мярка за сигурност срещу просяци и злосторници. Тъй че градът изглеждаше пуст като близката долина Хосафат.

Забързани, те се отправиха към стълбите, водещи до площадката, където се издигаше така нареченият Купол на Скалата и без да имат време да хвърлят дори поглед на първите слънчеви проблясъци по медното кубе, се заизкачваха по тях.

— Знаете ли арабската легенда за това място, млади Жан?

Андре дьо Монбар, якият бургундски воин, роден на брега на река Армансон, прошепна това на Жан от Авалон, докато се приближаваха до Райската врата в северния край. Изненадан, рицарят поклати глава.

— Боже мой! — изръмжа Дьо Монбар, сдържайки гръмкия си глас. — Не сте ли излизали от дупката си през цялото това време? Копаете ли, копаете, само това ли правите?

— Не, но…

— Няма прошка! Трябва да знаете, че при първото си идване в Йерусалим — по време на кръстоносния поход през 1099 година, самият граф Хуго бе единственият християнин, който си направи труда да провери дали легендата, разказваща, че пророкът Мохамед е бил точно тук само за една нощ, е вярна. За това сте чували, нали?

Жан от Авалон кимна.

Ниският и пълен бургундец жестикулираше до него като смахнат фавн. Вървейки приклекнал и съскайки като змия, той му обясни, че сарацините вярвали, че Пророкът дошъл в Йерусалим, като прелетял от Мека на гърба на вълшебно магаре, което нарекъл Ал Барак, ще рече „светкавица“. Страшно ездитно животно с огнена грива и блестящи очи, изпратено от самия Аллах.

— Светкавица ли? — Младежът облещи очи.

— Е — изкашля се Дьо Монбар, за да прочисти гърлото си, както правеха трубадурите във Франция, — малкото, което знам, е от разказите на кръстоносците: че по онова време Мохамед бил в много особено състояние, защото жена му Кандия, била умряла наскоро, както и чичо му Абу Талеб. Изглежда, че както скърбял една нощ, му се явил архангел Гавраил, облечен в туника от звезди, и го поканил да дойде тук. Какво ще кажете? Кожата му блестяла като мълния и никой не можел да го погледне в лицето, както не можел да погледне и магарето, за да не ослепее.

— И казал ли му защо иска да го отведе от Мека?

— Искал да му покаже нещо, което ще го утеши и ще му даде сили да довърши успешно мисията си. Да го убеди, че жена му и чичо му са по-живи от всякога в рая. И дори казват, че Гавраил го накарал да се качи заедно с него на гърба на Ал Барак и с това вълшебно животно дошли точно в този храм.

— В този?

Жан не можеше да се съвземе от изумление, заслушан в разказа на рицаря.

— Така е, млади приятелю — измърмори той. — Тук го чакали Аврам, Мойсей и Исус, за да го убедят, че той, любимият син от клана Хасим, е законен наследник и на голям род пророци.

— Изглежда, вярвате сляпо на тази история, Андре дьо Монбар.

Бургундецът, който говореше все така тихо, сякаш се страхуваше да не го чуят другите, спря на няколко крачки от стълбата, водеща нагоре към Скалата, и си пое дъх. Беше твърде дебел, за да говори, да скача, да слуша и да върви едновременно.

— Чудно! — изпъшка той. — Нищо не знаете! И представа си нямате за историята на това място, а сте тук с нас! Защо ви наеха?

Преди Жан от Авалон да успее дори да възрази на тези дръзки приказки, Дьо Монбар го спря.

— Не ми казвайте! Ще ви обясня всичко. Дали Мохамед е видял, или не е видял библейските патриарси и нашия Господ в този храм, всъщност не ни засяга. Това, което наистина е важно сега и което интересува нашия господар, графа, е какво е станало после с Пророка.

— После ли?

— Ами да! — изръмжа той. — И за това не сте чували, така ли?

Жан започваше да се чувства като истински глупак. Защо никой не му бе споменал за тези исторически случки, с които Андре дьо Монбар се перчеше? Може би се дължеше на дискретността, с която рицарите ветерани общуваха помежду си? А това не обясняваше ли и забраната за всеки от тях да влиза сам в Купола на Скалата, без изричното разрешение на Хуго де Пайен?

— Слушайте хубаво — продължи той с поверителен тон. Казват, че някой от небето спуснал над Скалата, която скоро ще видите, една стълба, цялата от светлина, и тя се забила в камъка, който тук наричат на Yaqub 4 4 На Яков. — Б. а. . По нея Мохамед се качил на небето, избродил го нашир и длъж и се възхитил колко голямо и съвършено е Божието творение.