Хавиер Сиера - Тамплиерските порти

И точно такава бе тъжната гледка, която Мишел Темоен видя пред себе си, правейки се на спокоен.

— Невъзможно! — викна професорът, гледайки снимките от ERS-1. — Невъзможно! Невъзможно! — повтори. — Не може да има пак грешка в системите, и то точно на същите места като вчера! Та това е статистически невъзможно!

Застанал там, инженерът изтръпна. Макар да знаеше, че неговият директор е доста сприхав човек, никога не го бе виждал така странно потиснат и същевременно бесен. Най-лошото беше, че в данните, преработени от Zeus, нямаше място за никакво съмнение: на сателитните снимки се виждаха ясни дефекти в съвсем конкретни географски зони.

— Ако ми позволите — побърза да каже Темоен след известно неловко мълчание, — може би е най-добре да обясним на клиента, поръчал тази услуга, че точно на местата, които е искал да заснемем, са се появили проблеми.

— Нищо не разбирате, нали?

— Да разбирам ли?

Meteor man потри чело с лявата си ръка, сякаш искаше да избърше потта, която още не беше избила.

— Нашият клиент всъщност е филантропска общност, която през последната година е дарила почти трийсет милиона долара на тази институция, за да си свършим добре работата. А тези петна — продължи той, сочейки една от снимките — са ясно доказателство, че сме неспособни да го направим. Провалът ни ще доведе до безпрецедентна административна катастрофа. Разбирате, нали?

Източеното му лице пламна.

— Но, мосю, не смятам, че грешката е в технологията ни. По-скоро става въпрос за нещо извън ERS.

— Извън ли? Какво искате да кажете?

Темоен знаеше, че няма да има друга подобна възможност да убеди Meteor man, така че реши да рискува докрай.

— Обърнете внимание, извършихме операцията за втори път и белите пиксели се появиха — видяхте, точно в същите координати, както вчера. Не ви ли се струва твърде показателно?

Монри се наведе отново над една от снимките.

— Дефект в антената ли?

Инженерът поклати отрицателно глава. На избрания кадър — САЕ 992610 — се виждаше съвсем ясно правата линия, отговаряща на улица Либержие в самия център на Реймс, която трябваше да стига до централния портик на готическата катедрала. Но вместо църква, там имаше само една от проклетите цапаници.

Професорът се пощипа леко по бузата, мъчейки се да осмисли това, което виждаше. Прегледа още веднъж всяко от изображенията, пратени от ERS, и удари силно с юмрук по масата. Отпечатани на фотографска хартия и изпъстрени с числа, показващи координатите и височината, от която бяха направени, снимките бяха удивително ясни. А това, което показваха, беше без съмнение най-странното, което бе виждал през трийсет и пет годишната си кариера.

— Направете ми една услуга, мосю Темоен — каза накрая и престана да ги подмята. — Опитайте се да разберете какво, по дяволите, се крие зад тези петна. Ако сте прав, може би сме имали малшанса да попаднем на някой научен институт, на лаборатория, изследваща магнетизма, или експериментален център, който по време на сканирането е излъчвал емисии в пространството, повлияли на нашите системи. Ако е така, ще можем да дадем на нашия клиент поне някакво убедително обяснение за снимките.

— Не, не. — Инженерът надмогна за пръв път смущението си. — Това не е необходимо.

— Така ли?

Монри се наклони на въртящия се стол в очакване на обяснението, което явно щеше да последва.

— Проблемът лесно може да се дефинира, мосю.

— Слушам ви.

— Вижте, сигурен съм, че ако нанесем тези снимки върху карти със същия мащаб на градовете, на които отговарят, ще разберем, че аномалиите съвпадат точно с мястото, където се издигат техните катедрали.

Монри вдигна вежди в недоумение, докато инженерът се мъчеше да изглежда колкото може по-убедителен.

— Виждате ли? — настоя Темоен, с карта в ръката. — В Шартр центърът на петното е Катедралният площад, в Париж — Ил дьо Франс, в Амиен…

— Катедрали? — прекъсна го професорът.

— Няма съмнение, мосю. Проверете в картите.

— И как според вас трябва да разбирам твърдението ви, Темоен?

— Нямам представа. Казах ви, че проблемът може лесно да се дефинира, не да се разреши.

— Но имате някаква идея за това, нали?

Монри видя как Темоен най-сетне се реши да седне пред масата, как избърса потта с кремавата си кърпа и поглади безупречните си мустаци. Не знаеше откъде да започне.

— Мислих много за това, откакто видяхме вчерашните резултати, и открих само едно изключение в теорията си, което малко ме обърква. — Инженерът направи съвсем малка пауза, за да предаде повече тежест на думите си, и довърши: — Дижон. Там аномалията, която е доста по на североизток от града, отговаря много интересно на друг религиозен център — Везле.