Хавиер Сиера - Тамплиерските порти

Това идваше в повече на Монри. Твърде праволинеен, със строго религиозно възпитание, той едва понасяше вече странните брътвежи на инженера. Сгради от XII век, излъчващи нещо като микровълни, които деформират сателитните изображения? Някой си Шарпантие, който говори за план на съзвездието Дева, очертан върху половината Франция, и някакви charpentiers, които субсидират една космическа агенция, за да снима местата, включени в този чертеж? Професорът, барикадиран в креслото си, преплете силно пръсти. Така ги притисна, че кокалчетата му побеляха от липсата на приток на кръв. След туй, мъчейки да се овладее, сложи край на разговора:

— Това е лудост, Темоен. Очевидно имаме проблем с ERS, но той е от чисто технически характер и не е от компетенцията на нашия клиент. Другите факти, които отбелязвате, са по-скоро плод на някакво странно натрупване на съвпадения, свързани с четива, които, повярвайте, не са за човек от вашия калибър.

— Както кажете, мосю. Но твърдя, че…

— Достатъчно, Темоен — сряза го сухо професорът. — Стигнахте твърде далеч с умозаключенията. Ако в близките часове не видя на масата си рационално обяснение за тези грешки, ще бъда принуден да ви потърся отговорност. Ясно ви е, нали?

— Разбира се, мосю.

Минаваше обед, когато телефонът в кабинета на Мишел Темоен иззвъня оглушително до главата му. Инженерът го чу, но не помръдна и отпуснал се върху купчината всевъзможни документи, снимки и книги, го остави да звънне още един-два пъти. Едва когато третият звън прониза мозъка му, той разбра, че е прекарал цялата проклета нощ над снимките от ERS-1, и вдигна неохотно слушалката.

— Ало? — Гласът му прозвуча доста вяло. А онзи, който го търсеше, явно още се колебаеше.

— Вие ли сте господин Темоен? — чу най-сетне.

— Да, аз съм. Кой се обажда?

— Мишел Темоен Графен? — настоя онзи.

— Да.

Чу се леко покашляне, сякаш някой си прочистваше гърлото, за да съобщи нещо важно.

— Обаждам се от името на професор Жак Монри — каза. Аз съм Пиер д’Орсе, адвокат по трудово-правните отношения и легитимен представител на компанията, за която работите. На масата пред мен е копие от делото, което директорът на CNES заведе срещу вас тази сутрин. Знаете ли за какво става дума?

Темоен преглътна.

— Не, нямам никаква представа.

— Добре, ще ви обясня. Според писмото, с което разполагаме, сте обвинен в допускането на серия от сериозни грешки при упражняването на контрола по програмата European Remote Sensing Satellite. B него се казва още, че налудничавите ви идеи за причините за допуснатите грешки са попречили на техническия екип на проекта да ги преодолее с необходимата бързина. Затова се обаждам да ви информирам накратко, че ще бъдете призован пред Административния съвет на CNES. И ако не искате да имате неприятности, ще трябва да дадете убедителни обяснения за работата си.

„Какъв гадняр!“ При тази новина инженерът моментално се събуди като от тежък кошмар и бързо схвана всичко: Meteor man го бе хвърлил на лъвовете, за да спаси собствената си кожа. „Иска да ме превърне в жертвен козел, кучият му син.“

— Уведомявам ви също — продължи Д’Орсе заучените си юридически брътвежи с безупречен акцент, — че в следващите часове трябва да освободите кабинета си и да не се връщате на работното място до изясняване въпроса за отговорността, която носите. Още днес ще получите плик с писмено потвърждение на това, което ви съобщих, и с точни инструкции за незабавното му изпълнение.

— Трябва да напусна още днес? — промърмори той.

— Така е най-добре за вас, мосю Темоен. Повярвайте.

Инженерът не му отговори. Съвсем спокойно, което му костваше доста, се опита да разбере от адвоката само кога куриерът ще му донесе въпросния плик и остави леко слушалката. Потресен и изтерзан, стоя известно време така, не знаейки какво да прави. При мисълта, че може да остане без работа и да бъде въвлечен в някакво трудово-правно дело, се вцепени от ужас.

А отгоре на всичко — Д’Орсе. И Темоен, както целият персонал на CNES, бе чувал нещичко за него. Знаеше като всички, че той обича да прилага на противниците си разни техники от ловното изкуство, и беше наясно, че това адвокатче успява да получи винаги най-големия пай от „лова с кучета“. Беше майстор в правото. И като изправяха срещу него подобно чудовище — такъв коварен, ловък и безпощаден адвокат, — все едно го обричаха да му смъкнат и ризата от гърба.

„Обяснения, но какви обяснения мога да дам на Съвета?“, простена тихо и скри лице в пълничките си ръце.