Хавиер Сиера - Синята дама

— Имах нужда да избягам.

— От любовно разочарование ли?

— О, не! Нищо подобно! Мъжете никога не са били проблем за мен — тръсна глава тя тъжно. — Беше, както винаги, заради работата ми. Макар че не мога да говоря много за това.

— Не можете да говорите за работата си? — Доктор Мейърс остави пластмасовата си чаша в изящния поднос, украсен със зебри. — Какво искате да кажете?

— Ами… Вече ви споменах, че това е дълга история. А съм дала и клетва за конфиденциалност в армията. Не знам дали мога да ви кажа всичко.

— Военна ли сте?

Изумлението, изписано по лицето на психиатърката, й достави удоволствие. Така реагира и майка й, когато разбра. И изповедникът й. Може би затова Дженифър бе избегнала да спомене този факт, като попълваше личния си картон. Спомена само, че е художничка, без да уточнява други подробности. И всъщност това бе истината: откакто се върна от Италия, си правеше планове да отвори малко студио за живопис и да излага рисунките си.

— Военна ли? Не точно. Бях сътрудничка на Департамента по отбрана в един проект, работата, по който ми се отрази доста зле. Знаете как става, докторе: трябваше да подпиша клетва да не разкривам никакви подробности за дейността си. „Държавна измяна“, казаха.

— Но да отговаряте на въпросите ми не значи да разкривате подробности, скъпа. — Чертите на абаносовото лице на Линда Мейърс се изостриха. Тонът й стана строг, — И аз съм длъжна да пазя тайната на пациентите си. Нищо от това, което ще говорим в тази стая, няма да излезе оттук.

— Може би не е важно за разтълкуването на сънищата ми…

— Това би трябвало да преценя аз. Не мислите ли? А сега, моля, обяснете ми защо трябваше да напуснете Съединените щати заради работата си.

В същия момент, на малко повече от десет хиляди километра от Лос Анджелис, Вечният град се задъхваше, както винаги, от трафика привечер. С идването на пролетта вече бяха настъпили първите меки следобеди за тази година и с всеки ден слънцето грееше все по-дълго и лениво.

Джузепе Балди дори не го забелязваше. Беше взел влака за Рим на гара Санта Лучия и сега, шест часа по-късно, прекосяваше площад „Свети Петър“ забързан, без да обръща внимание на безценната гледка на града. Нямаше и минута за губене.

Планът на венецианеца беше прост. Никой не можеше да предположи, че там, при внушителния египетски обелиск, издигнат от Доменико Фонтана в сърцето на Ватиканската държава, ще бъде нарушен основният протокол на „четиримата евангелисти“. Или на „светците“, както би казал портиерът на „Сан Джорджо“.

В този елитен научен екип имаше едно категорично правило: никога, при никакви обстоятелства, двама „евангелисти“ — това са отговорниците на четирите групи, включени в работната програма — не могат да се срещат в отсъствието на координатора „свети Йоан“, на научните съветници на Светия отец или на специален комитет, учреден за целта. По този начин се стремяха да гарантират верността им към проекта и да ограничат вътрешния натиск от страна на разни клики или групировки.

Да не се срещат при никакви обстоятелства?

А Балди, стриктен почитател на реда, сякаш нямаше угризения на съвестта за този „голям грях“. Необходимостта да се срещне с отец Луиджи Корсо беше по-силна от желязната ватиканска дисциплина. Предчувстваше, че още не е закъснял. Че може да изясни с „първия евангелист“ някои неща, преди да се яви на аудиенцията, на която бе извикан спешно. Балди беше сигурен, че „свети Матей“ разполага с повече информация за Хроновизията; със сведения, които по някаква причина никой не бе пожелал или успял да сподели с него след срещата му с испанския журналист и които може би щяха да му помогнат да се справи успешно с надвисналата над него заплаха за дисциплинарно наказание.

Докато подминаваше колонадата на Бернини, бе обсебен от някакво мрачно чувство: защо Светата инквизиция се бе заинтересувала изведнъж от проучванията на отец Корсо и на екипа в Рим и бе решила да ги прекрати? Какво бе открил „свети Матей“ в лабораториите, което да предизвика такава внезапна промяна?

Във влака за Рим Балди се помъчи да намери отговорите, препрочитайки последния доклад на „свети Матей“. Напразно. Нито там, нито в писмата на „свети Марко“ и на „свети Йоан“ откри причините за конфликта. Когато тези писма са били изпратени, нито отец Корсо, нито останалите „евангелисти“ са подозирали изобщо опасността от възбрана на проекта от страна на IOE.