Марк Сенклер - Конспирация Да Винчи

„По същото време обаче легендарната следа, останала от присъствието на Граала навремето в Ориента, се разпростряла в Европа и породила през Средновековието чудните цикли от легенди за рицарите на Кръглата маса. В тях Граалът е описан като предмет с чудотворна сила, притежаващ загадъчна природа. Постепенно се зародила и нова интерпретация на легендата, предавана чрез рицарските поеми. Според нея Граалът е чашата, с която Христос е извършил светото тайнство по време на последната вечеря.“

Никъде ръкописите, цитирани от Леонардо да Винчи, не казваха ясно къде и благодарение на какво един от клоновете на първопосветените, свързан с учениците на Йоан, пуска корени на Запад без връзка със свещеничеството.

„На запад се установили група хора, свързани с приятелство и познанство, но без всякаква йерархическа зависимост помежду им, които знаели Великата тайна. Те били наясно както с естеството и възможностите на Граала, така и с произхода му като един от пироните на разпятието. Обладани от силна любов към човешкия род, те горещо желаели да го открият. Намерението им било да поставят Граала на разположение на всички хора, за да може всеки да реализира божествения потенциал на своята природа. Нарекли себе си Пасьори.“

„Наред с това последните наследници на линията на Йоан успели да установят своя база в средите на официалната църква. Без да успеят да се противопоставят на политическия характер и пирамидалната структура на тази организация, наследени от Римската империя, те поне могли да оставят запалена една неугасваща свещица, едно учение, по-близко до първоначалната дълбока духовност.“

В това разпознах един от елементите на историята, която ми беше разказал кардинал Ди Сан Джовани във Ватикана. Ето и думите на Леонардо, цитирани от Вазари:

„Пасьорите дълго време търсили Граала. Средновековието е епоха, характерна с умножаването до безкрайност на светите мощи — петнадесет трънени венеца, шест ризи на Христос, достатъчно късове от кръста за построяването на цял покрив… И, разбира се, десетки и десетки пирони от разпятието. Пасьорите дори не знаели дали истинският Граал се намира на Запад или все още в Близкия изток.“

„Въпреки че кръстоносните походи били варварски приключения, те допринесли за многобройни културни и търговски връзки и обмен между Запада и Изтока. Пасьорите се възползвали от това. Някои от тях заминали за Светите земи и в течение на десетилетия провеждали проучвания за установяване съдбата на Граала. Доста късно успели да установят със сигурност местоположението му. Но по пътя на обожествяването на цялото човечество се появило ново препятствие. Граалът бил станал собственост на официалната църква, която не била наясно с неговата мощ, но и в никакъв случай не искала да се лиши от него.“

Към края на XV век, пак според ръкописа на Вазари, един от най-влиятелните Пасъори бил Леонардо да Винчи.

„В течение на дълги години в най-дълбока тайна той работил с жар по Великото дело, опитвайки се да развие алтернатива на притежаването на Граала. Изследванията му и тези на неговите приятели били предмет на оживени дискусии в кръговете около Козимо и Лоренцо Медичи, самите те много близки до Пасьорите. Именно за тях Козимо поръчал на Марсиле Фичин превода на «Корпус Херметикум» — ръководство по алхимия, основано на гръко-египетските познания, разпространени в Александрия.“

По-нататък Вазари резюмираше последните години на Леонардо да Винчи и причините за заминаването му за Франция:

„Скоро пред Леонардо и Пасьорите се открила нова перспектива. Кралете на Франция започнали да изпитват силен интерес към Италия и въз основа на неясни родословни претексти си поставили за цел да завладеят основните й градове. Те били очаровани от изкуството, което открили, и високото равнище на цивилизацията, която се развивала в просветените кръгове. В желанието си да придаде същия блясък на своя двор Франсоа I се постарал да привлече Леонардо във Франция. С универсалните си интереси и изключителния си талант за организиране на празненства, дегизировки, временни декори, а същевременно и изумителния си инженерен гений, Да Винчи бил съвършен образец на твореца, който амбициозен монарх като Франсоа I желаел да бъде близо до него, за да издига престижа на неговия двор.“

„През 1515 г. Леонардо заминал за Франция, смятайки, че вероятно ще може да извлече огромна полза от това положение. Полза, предназначена за цялото човечество. Ако успее да сътвори несравнимо произведение на изкуството, да направи велико откритие или да проектира дворец, какъвто никой никога не е виждал, може би ще може да поиска от краля награда, съизмерима с постижението му — пирона от «Сен Дьони», Граала.“