Марк Сенклер - Конспирация Да Винчи

Докато продължавах четенето, не преставах да се учудвам на естеството и съдбата на Граала. Леонардо да Винчи чрез разказа на Вазари обясняваше вълшебните последствия, породени от трансмутацията на Христос в светлина.

„Петър запазил покрова. Поради неметалния си характер той не бил претърпял същата трансформация като пирона, но бил белязан по неизличим начин като свидетелство за реалния характер на трансмутационния процес. Отнесен в Антиохия, впоследствие се озовал в Едеса, където бил съхраняван до началото на X век. Императорите на Константинопол успели да го придобият и го превърнали в най-важните мощи на частния си параклис. Откраднат от анонимен кръстоносец по време на разграбването на Константинопол през 1204 г., той стигнал до Франция и след различни перипетии станал собственост на херцозите на Савоя. Впоследствие те отнесли покрова в Торино, новата си столица, където се съхранява и до днес под името свещена плащаница.“

„Що се отнася до пирона, той представлявал изключителен потенциал. Благодарение на необикновения си талант Христос постигнал обожествяването си с помощта на безупречна аскеза, прилагана в продължение на много години. По силата на една невъзпроизводима случайност този потенциал се предал на предмет. А този предмет притежавал способност да възбуди на свой ред тези качества върху останалата част от човечеството. Без да е необходимо да притежават същите лични качества, нито да се подлагат на толкова строга аскеза, хората получавали възможност да реализират дълбоката си природа.“

„Йоан може би не разбрал напълно какъв потенциал крие този пирон. Независимо от това, той го запазил най-грижливо и го предал на своите последователи и ученици. Постепенно някои от тях започнали да разбират по какъв начин пиронът може да бъде използван за задействане на процеса на обожествяване, а някои го приложили в своя полза. За да се опази по-добре ценният предмет, започнали да си го предават тайно. Но слухът за съществуването му започнал да се разпростира по крайбрежните градове на Средиземно море и брулените от вятъра плата на Мала Азия. Някъде на свещено място съществувала субстанция, свързана с Христос, надарена с несравнима мощ; скоро след това на този тайнствен предмет било дадено и име — Граал…“

„Малко хора знаели какво той представлява наистина, но надеждата и мечтата — тези два мощни двигателя на човечеството — постепенно му вдъхнали самоличност, чиито легендарни черти били познати на всички.“

„Няколко века по-късно ислямът се разпространил като огнена лава из целия античен Ориент. Въпреки че в течение на един или два века новите завоеватели проявявали пълна толерантност към другите религии, съревнованието между Халифатската империя и Византийската империя породило серия от разрушителни конфликти. По време на един от тях Граалът бил загубен за наследниците по линията на свети Йоан. Той се озовал незнайно как в ръцете на най-известния от всички халифи — Харун ал-Рашид, същият, за когото разказва Шехеразада в «Хиляда и една нощ».“

„В стремежа си да намери съюзници срещу византийците Харун ал-Рашид влязъл във връзка с императора Карл Велики. По време на дипломатическите преговори той му подарил в знак на добра воля един от пироните на разпятието. Бил му предоставил Граала, но за това не подозирали нито императорът, нито халифът. В момента на загубата на Граала от наследниците на Йоан веригата на познанието за чудодейните му свойства била прекъсната.“

„Граалът най-напред бил отнесен в Аахен — любимата резиденция на стария император. Петдесетина години по-късно неговият внук Шарл Плешиви го подарил на абатството «Сен Дьони», най-голямото в царството и седалище на силата закрилница на гали и франки, предавана от поколения на поколения.“

Изведнъж ми станаха ясни позоваванията на съкровището в „Сен Дьони“, съдържащи се в първата енигма на Люсиен Совал. Тя подчертаваше връзката с линията на меридиана, спомената от Дан Браун. Граалът действително се намираше на нея, но девет километра в северна посока! Не „Сен Дьони“ беше погрешна следа, а аз не бях успял да разбера къде да гледам.

„Следователно от IX век насам Граалът се намира във Франция, в съкровищницата на базиликата «Сен Дьони» и може да бъде видян на всички важни празници. Но знанието за същинската му природа е заличено заедно с традицията на първите му притежатели. На пирона, разбира се, е гледано с голяма почит, като на свещено свидетелство за живота на Христос, но официалната църква го е превърнала в обикновен предмет за боготворене. Невероятният потенциал, който той съдържа за цялото човечество, е останал скрит…“