Марк Сенклер - Конспирация Да Винчи

Ръкописът на Салай обхващал писания на Леонардо за алхимията, но съдържал и други, много по-изключителни неща. Той обяснявал идентичността на Граала с философския камък и разказвал как последният е бил получен отначало. Леонардо придружавал разказа си с цитати от изчезнали впоследствие ръкописи, които датирали от началото на нашата ера. Вазари, верен на своя метод от „Жизнеописанията“, е написал „Леонардо и алхимията“ въз основа на всички разполагаеми източници, като с голям труд е дешифрирал обратното писане на Леонардо, държейки ръкописа пред огледало. Ще се опитам да преведа и резюмирам по-долу основното, което разбрах. Донякъде архаичният италиански на Вазари не винаги е напълно разбираем за мен.

„Йерусалим. В петък, 28 април 783 година от римската ера, към обяд Исус Назаретски бе разпънат на кръст от римските войници, обвинен в подклаждане на размирици срещу властта. Кръстът бил издигнат на невисок скалист хълм, вън от града, в непосредствена близост до една от основните входни врати. Това жестоко мъчение се прилагало при екзекутиране на бунтовниците и размирниците.“

„Почти всички мъже, ученици на Исус, избягали, страхувайки се за собствения си живот. На почтително разстояние от разпънатия и от римските войници няколко жени са се скупчили около майката на Исус. В своята мъка Мария е подкрепяна от Йоан, още млад мъж, любимият ученик на учителя. Само той не е избягал. Към 3 часа следобед Исус изпуска последния си дъх.“

„Тогава започва същинска надпревара с времето. Бил ден на подготовка, т.е. предшестващ шабата, който щял да започне в момента на появяването на първата звезда, около 18 часа. Видът на гол и окървавен труп, мъчителен за когото и да било, би представлявал нетърпима поквара в момента, когато започне шабатът.“

„Но нито благочестивите евреи, нито семейството и учениците на Исус можели да направят нещо. Трупът бил собственост на римската власт. Именно тогава един знатен евреин — Йосиф Ариматийски, известен с това, че бил едновременно поклонник на Исус Назаретски, член на синедриона — най-високата еврейска власт, и влиятелен всред римляните, отишъл при управителя Пилат Понтийски. Той убедил последния, че би било неуместно в този период на Пасха да се дразни еврейското население, като се остави трупът на Исус да виси на кръста през целия шабат. Загрижен за предотвратяване на вълнения, Пилат дал заповед на легионерите си да предадат трупа на близките на Исус.“

„След като излязъл от дома на Пилат, Йосиф Ариматийски отишъл да купи покров от най-фин лен и се отправил към лобното място. В този момент римските войници били вече откачили кръста и се опитвали да извадят пироните от дървото. Но започвало да се стъмва и трябвало да се бърза. Ето защо когато не могли да извадят единствения пирон, който минавал през краката на трупа, Йосиф решил да отнесе тялото както е, заедно с пирона, все още прикован в краката. По-добре било да се осигури временно погребение, а след празника шабат ще има време да се извърши къпането и помазването.“

„Увито в покров, тялото било поставено в нов гроб, изкопан в хълма, на който се издигал кръстът. Йосиф Ариматийски, Йоан, Никодим и няколко други изтъркаляли тежка каменна плоча, за да закрият входа на гробницата. След това, покрусени от смъртта на учителя, те отишли да участват в шабата.“

„В неделя сутринта Мария Магдалина и две други жени се отправили на гроба още преди разсъмване, за да помажат тялото на Христос. Но те намерили камъка отместен, гроба празен и облян в ярка светлина. Изплашени, те побягнали към града. Мария Магдалина изтичала при Петър и Йоан, убедена, че тялото е било откраднато от хора, враждебно настроени към Галилееца. Двамата ученици се впуснали към гроба; Петър, по-възрастен, бързо се задъхал и Йоан пристигнал първи. Той се навел към отвора на гробницата и забелязал, положени върху смъртната постеля, покрова и… пирона, който бил оставен забит в краката на Исус. Без да съзнава какво върши, Йоан протегнал ръка към предмета и го сложил в джоба си, точно преди да дойде Петър, който тичал по петите му…“

Ръкописът на Вазари съдържаше и други извадки от бележниците на Леонардо, в които той беше преписал много стари обяснения за естеството и историята на пирона и покрова.

„В навечерието на разпъването на кръста, благодарение на упоритото прилагане на техники, в които го били посветили мъдрите му учители по време на дългите години таен живот, Христос бил практически завършил процеса на обожествяването си — пълното разгръщане, в духовно и телесно отношение, на изключителния потенциал, който притежава всяко същество. Насилствената смърт задействала процеса на трансмутация на тялото му. Това трансформиране представлявало невероятно излъчване на енергия, придружено от духовни и материални последици. Лъчението на трансмутацията пренесло образа на разп-натия в тъканта на покрова. Що се отнася до металния пирон, характерен с определена плътност, той претърпял пълна промяна. Без чужда намеса, по силата на случайни обстоятелства, които довели до прибързаното погребение на Христос със забит в плътта пирон, последният чрез симбиоза претърпял тотална трансформация. По същия механизъм, който позволява с помощта на магнит дадено парче желязо също да се превърне в магнит, процесът, протекъл в тялото на разпнатия, се разпространил и запечатал способността за трансмутация в самата структура на този обикновен къс метал. Както всички привърженици на античната алхимия са опитвали чрез Великото дело да произведат Философски камък, така трансмутацията на тялото на Христос и превръщането му в чисто излъчване създало спонтанно благородна субстанция; а поради спонтанния си, а не изкуствен произход този Философски камък бил с несравнима ефикасност.“