Марк Сенклер - Конспирация Да Винчи

— Направих справка миналата седмица — отговорих. — Плочата е била поставена едва през 1819 г., когато църквата е била преустроена, а тленните останки на Декарт, Мабийон и Монфокон са били препогребани в църквата. Не ми се вярва Пасьорите да преработят надпис пред очите на всички при тези условия.

— Прав си, според мен Пасьорите са си послужили с по-ранен надпис, за да завоалират умело друго послание.

— Не виждам как може да се постигне това, без да се промени надписът.

— Абсолютно е възможно, при условие че се знае външен ключ, който посочва кои елементи от епитафията трябва да се вземат предвид. Това означава, че ние трябва да открием допълнителен знак или, ако предпочиташ, код за дешифриране на епитафията.

— Не зная дали четиристишието е написано от кардинала; твърде е възможно да е старо и да е служило за насочване и на други хора освен мен.

— Вероятно, Сет. Но четиристишието на кардинала не може да е по-старо от 1819 г.; не може да е писано преди епитафията.

— Това, което казваш, още веднъж доказва логичната ти мисъл, Юго.

— Според мен четвъртият ред от стихотворението трябва да послужи за дешифриране на епитафията.

— Какво мислиш да измъкнеш от „От върха на планината той лети към котата“?

— Думите „връх“, „планина“ и „кота“ имат сходно значение, нали?

— Да, но за какво може да ни послужи това? За топографска информация ли става дума? Към местоположението на някакъв обект ли ни насочва? В случая ние се стремим да декодираме надпис. Не виждам връзка с летенето от една височина към друга.

— Проблемът е — каза Юго, излагайки мислите си на висок глас, — че не виждам как този хищник може едновременно да „лежи“, т.е. да е в неподвижно състояние, и да лети към нещо.

— „Хищникът“ означава Монфокон; той съвсем очевидно в момента е „неподвижен“ в подземието на „Сен Жермен де Пре“.

— Не! — възкликна изведнъж Юго. — В случая „той“, който „лети към котата“, не е Монфокон, а си ти, драги! А „котата“ символизира мястото, където трябва да отидеш, след като дешифрираш епитафията.

— Чудя се коя може да е тази „планина“, чийто „връх“ служи за отправна точка.

— Ами виж, нашият герой се нарича Монфокон, сиреч планина на соколите. Според мен думата „планина“ в четвъртия ред трябва да се чете разширено — „от върха на планината на соколите“. Ако действително, както мисля, четвъртият ред трябва да служи за дешифриране на епитафията, то „от върха на планината“ ще рече, че тайната се крие в горната част на епитафията или че за да се открие смисълът, трябва да се тръгне от горната част на епитафията. Сигурно е така! — възкликна Юго, изпълнен с ентусиазъм. — Трябва да се подберат елементи според определена логика, като се тръгне от върха на епитафията. Много шифри функционират по този начин. Например да се отчита само първата от всеки пет поредни букви или да се отчитат букви през растящи интервали, като отначало се прескачат три, после четири, после пет и т.н.

— Така ли мислиш? Не е ли стъкмена цялата тази работа?

— Слушай, Сет, мисля, че има шансове това да е системата. Сега остава да намерим ключа. Има две възможности — или липсва още един източник на информация, или шифърът е скрит в четвъртия ред. Щом като започва с „От върха“, т.е. като се почне от „върха“, има шансове „върхът“ да е едновременно ключ и указание за това, което търсим. Не забравяй, че това е единствената дума от четиристишието, която не е била използвана!

— Интересна теория. Изобщо не би ми хрумнало.

— Другото възможно решение е да използваме една от другите думи на върха на епитафията като „MEMORIAE“, „BERNARDI“ или „MONTFAVCON“.

Юго погледна още веднъж четиристишието и добави:

— „MEMORIAE“ означава памет. Това е идеална дума за ключ, нали?

— Всичко това е прекомерно сложно. Пасьорите не търсят да ни объркат, а да насочват онези, които са достойни; такъв поне бе смисълът на думите на кардинала и на Люсиен Совал. От своя страна тълкувам думите „от върха на планината“ по следния начин: благодарение на „върха“ — ключовата дума, можем да разчетем надгробната плоча на Монфокон — планината, за да отидем към целта — да полетим към котата.

— Ти каза, че Граалът, алхимията и неоплатонизмът са обединени от една и съща тайна. Не съм бил много усърден в курса по философия, но си спомням, че неоплатониците са били запалени по нумерологията. Един от професорите ни по математика ни обясняваше как самият Платон се е заел да продължи комбинациите на Питагор с числата. Защо да не интерпретираме думата „връх“ като нумероложки ребус?