Марк Сенклер - Конспирация Да Винчи

Извадих бележника си, коленичих на пода на параклиса и трескаво преписах надписа. Понесох ценното откритие към дома.

Отворих Голямата енциклопедия на статията за Монфокон, надявайки се да открия някаква информация. Бенедиктински монах, специалист по Източната църква, той свободно говорел гръцки и предприел за три години проучвателно пътуване в Италия, където му осигурили достъп до най-строго охраняваните отдели на основните библиотеки. Вероятно многократно е изкачвал стъпалата на стълбището на Микеланджело, което води до Лаврентинската библиотека. Странно беше да се отбележи, че всички линии непрекъснато се преплитаха и пресичаха. Сетих се също откъде ми е познато името му; бях го срещал при изследванията си по време на авантюрата „Сен Дьони“ два месеца по-рано. И наистина Монфокон е публикувал петтомен труд за древните паметници на Франция, от които голям брой междувременно са изчезнали. Това изследване, което остава основен източник на информация за историците в тази област, е подхранвало фантазиите на поколения любители на символиката и мистериите. Колкото и интересно да изглеждаше, предчувствах, че не в детайлите на биографията ще намеря това, което търся, и се захванах с проучване на надгробния камък. Снабден с латински речник, наследство от баща ми, се опитах да преведа текста на френски. Но в него се разкриваха само основните елементи от живота на Бернар дьо Монфокон. Буквалният смисъл не водеше доникъде, а познавайки вече навиците на Пасьорите, заключих, че надгробният камък или представлява ребус, или съдържа някакъв код.

Опитах се да открия скрития смисъл в различните думи от латинския текст, но след като се посъветвах по телефона с Юго, заключих, че надписът на надгробната плоча сигурно трябва да бъде дешифриран заедно с четиристишието на кардинала или поне с четвъртия му ред, от който още нищо не бях извлякъл.

Париж, 16 август

От откриването на плочата на Монфокон беше изтекла цяла седмица, а аз не бях постигнал никакъв резултат, нито имах някаква следа. Макар че пълното прочитане на книгите по криптография на Юго ме беше направило по-малко невеж в шифроването и дешифрирането, намирах се в напълно задънена улица. Трябваше отново да събера всички елементи, с които разполагах, с надеждата, че някаква светлинка ще проблесне в мрака.

Но заслужаваше ли си този труд? Бях зарязал дисертацията си, прекарвах маса време в решаване на ребуси, изразходвах значителни суми и всичко това, защо? Не рискувах ли да изпусна цяла година от следването?

Нормандия, 18 август

Клетият Юго! На гарата в Онфльор вчера посрещна един отчаян брат с опънати от умора черти. Последните дни бяха изтощителни; издирването на ръкописа на Вазари дотолкова ме беше погълнало, че почти не се хранех и не спях. Бях сигурен, че решението се намира в четиристишието на кардинала, което би позволило да се декодира надгробният надпис на Бернар дьо Монфокон. Въпреки всички усилия не бележех никакъв напредък. Изпълнен с отчаяние, взех влака за Нормандия. Юго, както обикновено, се показа изцяло на разположение и готов да ми помогне; заедно щяхме да се опитаме да дешифрираме последния пасаж на загадката.

Настанени на балкона на пансиона, където Юго живееше с приятелите си, останахме дълго време в съзерцаване на морето. Небето над Ламанша беше обсипано с меки бели облачета, подобни на перца. Пред очите ни малки бели платна, същински знаменца, полюлявани от вятъра, подскачаха откъм устието на Сена. Седнал във фотьойл, Юго опъна дългите си крака и прекара пръсти през къдравия си перчем. Сините му очи изпъкваха още повече на фона на загорялата му от слънцето кожа. В сравнение с него сигурно изглеждах болнав. Бях прекарал повече от времето през последните месеци заровен в библиотеките и музеите. С тиха въздишка извадих от джоба си двата листа, на които бяха изписани енигмата на кардинал Ди Сан Джовани и надписът върху надгробната плоча. Разгънах ги на ниската маса и ги затиснах с помощта на няколко обли камъчета. След дълга пауза брат ми наруши мълчанието:

— Слушай какво, Сет, дълго гледах и се взирах в тази надпис, но според мен от него нищо не може да излезе. Той положително е предназначен да те насочи към нещо, въпреки че основният елемент в случая е енигмата на кардинала. Знаеш, че не съм силен по латински, но все пак донякъде разбирам смисъла на тази епитафия; в нея не се крие нищо вълнуващо. Знаеш ли поне кога е била издялана върху плочата?