Марк Сенклер - Конспирация Да Винчи

На първия етаж в ниши, издълбани в контрафорсите, се издигаха статуи на светци. Внезапно светкавица разсече небето и след няколко секунди се изви буря. Престоят в това усамотено място далеч не беше удоволствие. На всичкото отгоре дъждът започна да се излива на дълги барабанни пориви по ламаринени-те заграждения, а вятърът пронизваше стоманената структура със странно свистене. Мъчех се да се окопитя и да не се поддавам на паника. Знакът, който търсех, вероятно се намираше на върха на кулата. Заизкачвах се нагоре по металното скеле и най-сетне достигнах последния етаж, задъхан и треперещ от страх. Вятърът не само не утихваше, а удвои силата си. Запалих джобното фенерче и насочих светлинния лъч към тъмните фигури, заемащи нишите в стените на последния етаж. Няколкото статуи се изправяха в нощта и създаваха неприятно усещане — като че бяха едновременно мъртви и живи. Насочих се към източната част и разгледах по-подробно двете статуи, които се издигаха пред очите ми. Тази отляво представляваше дългобрад светец, държащ в ръката си епископски жезъл. Кой ли беше това? Извадих цифровия си фотоапарат и направих снимка, докато бурята наоколо вилнееше. Треперещ и изпълнен с тревога, се упътих надолу, без дори да погледна към нощния Париж. Излязох на улицата и преодолявайки водната стихия, която се стоварваше върху града, се добрах до дома на улица „Монтан Сент Женвиев“.

Париж, 8 август

На сутринта небето отново беше безоблачно и прозрачно, като че разразилата се предишната вечер буря беше само кошмарно съновидение. Юго беше заминал за Онфльор и се налагаше да продължа разследването сам. Перспективата беше донякъде тревожна, като се имат предвид трудностите, които ни се наложи да преодолеем досега.

Принтирах снимката, направена на върха на кулата „Сен Жак“, и се захванах да проучвам фигурата на светеца, който бях заснел. Както бях забелязал предишната вечер под напъните на бурята, ставаше дума за светец епископ, който лесно се разпознаваше по митрата и владишкия жезъл. Освен това носеше брада, разстилаща се широко на гърдите му.

Не бях сигурен дали самоличността му е действително важен знак. Може би по-скоро определен детайл от образа ще ми даде насока? Например посоката на погледа му или на протегнатата му ръка?

Направих няколко опита, като начертах линии върху картата на Париж, започващи от кулата „Сен Жак“ по посока на дясната му ръка, а след това на погледа му. Но тези линии се губеха далеч в предградията, без да пресекат какъвто и да е значителен обект. След няколко часа се отказах от тази следа и отново седнах да обмислям как да установя самоличността на този светец. В края на следобеда посетих библиотеката „Сент Женвиев“, на две крачки от дома. Сградата представлява същински храм на познанието, подобен на големия брой, изградени през XIX век. Стоманената архитектура на читалнята образува серия от малки куполи, странно напомнящи на византийски градеж. Докато се изкачвах по главното стълбище, хвърлих бегъл поглед на репродукцията в оригинални размери на „Атинската школа“, окачена над него. Това напомняне за посещението ми във Ватикана ми се стори добър знак на провидението. След като прегледах картотеката, поръчах няколко книги за историята на Париж и неговите паметници. След това седнах на номерираната маса, която ми бе отредена, и зачаках търпеливо доставката, като се наслаждавах на уютната атмосфера.

До 22 часа, когато се затваря библиотеката, не бях намерил нищо съществено за скулптурната украса на кулата „Сен Жак“. Върнах се вкъщи разочарован и прегладнял.

Париж, 9 август

На сутринта внезапно си спомних за една книга, която като дете често исках баща ми да ми покаже. Това е библиофилско издание на „Златната легенда“ от Жак дьо Воражнн — автор от XIII в., в чиито широко популярни творби бяха събрани всички приказки и легенди, често пъти твърде невероятни, но изключително любопитни, за живота на светиите от старо време. Тази книга, както научих по-късно в Харвард, е била основно помагало за всички художници, скулптори, стъклописци и други майстори, украсявали в течение на векове църквите на стара Европа. Като дете се възхищавах на всички тези разноцветни винетки и изразителни репродукции от Средновековието, илюстриращи екземпляра на баща ми.

Казах си, че в парижкия диоцез епископите, изобразявани на църквите, най-вероятно са свързани с града. Търсейки в „Златната легенда“, установих, че един от парижките прелати, характерен иконографски със същата разстлана върху гърдите брада, е епископ свети Жермен.