Марк Сенклер - Конспирация Да Винчи

— Забеляза ли поредицата букви „sMmmet“ на четвъртия ред? M със сигурност замества гласна. Във френски няма дума „simmet“, нито „summet“, a гласните „a“ и „e“ са вече заети. Единствената възможна дума е „sommet“ (връх), т.е. M съответства на „o“ — казах аз, доволен, че поемам инициативата.

— Това ми изглежда съвсем логично — отговори Юго.

leEaUtsFOneseRFOeaUVentRelePaRFs

aUsFnFstReoRFenttUletRoUWessansCaUte

IansletResWFeUYtemPleleRaPaVeOFt

IUsommetlUmontFlWoleWeRslaVote

— Така думите „sommet“ (връх) и „mont“ (хълм) се оказват на един и същи ред; сигурно сме на прав път. В този случай комбинацията от букви IU пред „sommet“ и пред „mont“ трябва да съответства на определителен член или предлог. Не може да е „au sommet“ (на върха), защото буквата „a“ е вече заета, нито „le sommet“ (върхът), защото буквите „l“ и „e“ са известни. Остава според мен само вариантът „du sommet“ (на върха).

Незабавно добавих I под „d“ и U под „u“ в азбуката. Веднъж стигнали до тук, се опитахме да разберем как текстът може да се разделя на думи.

le EautsFOneseRFOeauVentRe de PaRFs

au sFnFstRe oRFent tu le tRouWes sans Caute

dans letResWFeuYtemPleleRaPaVeOFt

du sommet du mont FlWoleWeRs la Vote

Краят на втория ред изглеждаше обещаващ, тъй като „sans Caute“ очевидно не можеше да означава нищо друго освен „sans faute“, при което „tRouWes“ е сигурно „trouves“. Това ни пояснява и по-горния ред. След като буквата „v“ е вече открита, „V“ на „Ventre“ е възможно да замества само „c“ (тъй като няма друга възможна дума на френски). При това положение какво друго може да бъде „le centre de ParFs“, освен „le centre de Paris“ (центъра на Париж)? Ето как пет нови букви бяха разкрити едновременно.

le EautsiOneseriOe au centre de paris

au sinistre orient tu le trouves sans faute

dans le trus vieuYtempleleraPaceOit

du sommet du mont, il vole vers la cote

Тогава си спомних за казаното от Юго на терасата на „Самаритен“. „Трябва да се опитаме да намерим ключовата дума, която позволява посланието да бъде дешифрирано изведнъж.“ Отново подредих на един ред всички букви на френската азбука, а под тях всички от кодираната азбука, които мислехме, че сме намерили.

Щом разгледах написаното на долния ред, избухнах в смях.

— Какво става? — попита Юго. — Какво те разсмя толкова?

— Кардиналът има чувство за хумор. Гледай първите букви на кодираната азбука. Ключовата дума е „DA VINCI CODE“, която, ако отстраним повтарящите се букви, се изписва „DAVINCOE“.

— Право в десетката — възкликна Юго. — Разполагаме с пълния шифър.

Веднъж разгадали ключа, използван от кардинала, дешифрирането на остатъка от текста се превърна в детска игра:

Юго и аз бяхме щастливи като двама играчи, спечелили труден мач. Този внезапен порив на споделена радост ми напомни за всички други мигове, преживени през детството. Благодарих му многократно за помощта, която ми оказа, но той повдигна рамене, отговаряйки, че добре се е позабавлявал.

— От друга страна — каза той сериозно, — за какво са братята, ако не да си помагат? Освен това съвсем не съм сигурен дали си стигнал до края на изпитанията. Според мен кардиналът не ти е поставил лесна задача. Ти си на ход сега.

Юго беше прав както обикновено, защото за нещастие разкриването на текста на четиристишието не поставяше край на загадката. Въпреки че бе съвършено ясен в езиково отношение, смисълът му беше не по-малко завоалиран от шифрования вариант. След като размишлявах няколко дни, за да се опитам да извлека някаква полза от съдържащите се в него пояснения, в главата ми се породиха стотици теории. Юго трябваше да замине на следващия ден на почивка. Каквото и да предлагаше следващият етап, трябваше да го премина сам.

Париж, 6 август

Четиристишието на кардинала споменаваше за „центъра на Париж“, където трябва да се издига някакъв „висок знак“. Към обяд напуснах Латинския квартал и се насочих с лека стъпка към катедралата „Нотър Дам“ на остров Сите. На площада пред катедралата е разположен бронзов диск, от който започва нулевият километър на всички пътища във Франция, които, подобно на паяжина, се разпростират радиално от центъра към периферията на страната. „Щом става дума за центъра на Париж, именно тук е мястото, където трябва да отида“, мислех си аз. Площадът беше изпълнен с разхождащи се туристи, преметнали през рамо цифрови фотоапарати и нахлупили шапки, за да се предпазят от слънцето. Бронзовият медальон, показващ символичния център на Франция, си стоеше на мястото, забит в плочника на площада.