Марк Сенклер - Конспирация Да Винчи

— Думата Цезар се изписва кодирано RIZCY. Този шифър е едновременно прост за употреба и изключително ефикасен — заключи Юго с гордостта на учен, демонстрирал правотата на своето откритие.

— При това положение, как мислиш, че бих могъл да дешифрирам писмото на кардинала?

— Трябва да се опитаме с помощта на анализа на честотата.

— Изразявай се по-ясно! Нищо не разбирам.

— Доста е просто, поне по принцип. Опитваш се да анализираш най-често срещаните букви в кодирания текст и ги заместваш с най-често срещаните букви в съответния език. Обикновено резултатът е добър. Ако те интересува, мога да ти предоставя няколко справочника по методика на дешифрирането. След като ги изучиш, ще ти трябва доста търпение, интуиция и късмет. Но никога не забравяй, че важното е да разбереш ключовата дума, която ще ти позволи да разчетеш текста изцяло.

По-късно, в апартамента на улица „Монтан Сент Женвиев“, с Юго се настанихме в хола, снабдени със справочници по дешифриране и хартия за писане.

— Първата фаза за разчитане на текст с помощта на анализа на честотата, ми обясни Юго, е да се установи на какъв език е написан. Понеже разговорът с кардинала протече на френски език, предположих с голяма доза вероятност, че и текстът е на същия език. В една от книгите на Юго съществуваше таблица за честотата на буквите, използвани в обикновени текстове на френски език.

Най-напред в текста на кардинала установихме честотата, с която се появява всяка буква, съзнавайки, че в текст от четири реда съответствието със средната честота във френския език ще бъде приблизително.

Ето и резултата:

N: 23 пъти

Т: 13 пъти

S: 12 пъти

D: 10 пъти

R, U, F: 9 mm

J: 8 пъти

L: 7 пъти

М: 6 пъти

К, I, W: 4 пъти

О, Р, V: 3 пъти

С, Е, Y: 1 път

А, В, G, H, Q, X, Z: 0 пъти

Решихме, че при разкриване на нов елемент Юго ще изписва резултата на стената на хола.

— В криптоанализа е много важно всеки резултат, пробив или хипотеза, колкото и невероятен да изглежда, да бъде онагледяван. Това позволява да се правят асоциации и поражда нови идеи.

Седнал срещу мен на голямата маса в столовата, Юго подпря брадичката си върху двете си ръце и се замисли. Признавам, че прилагаше твърде педагогически подход и се питах дали бих постъпвал по същия начин, в случай че се наложи на свой ред да му бъда в помощ. Той насочи живите си очи към мен.

— Ще пристъпим към честотния анализ, но същевременно е важно да не изпускаме от погледа си разкриването на ключа. Следователно всяка нова стъпка трябва незабавно да бъде отбелязвана върху кодираната азбука.

— Чудесно, Юго.

— Най-често срещаната буква във френския език е „e“, нали? Според нашата таблица тя се среща в над 15% от случаите. В кодирания текст най-често срещаната буква е N и ще я заместим с буквата E, съгласен ли си?

— До тук всичко е ясно.

— Понеже рискуваме да се объркаме с всички тези букви, ще приложим принципа в криптографията, според който явната азбука се отбелязва с малки букви, а кодираната с главни. След замяната получаваме следния текст:

JeEDUTSFOLeSeRFOeDUVeLTRelePDRFS

DUSFLFSTReMRFeLTTUJeTRMUWeSSDLSCDUTe

IDLSJeTReSWFeUYTeKPJeJeRDPDVeOFT

IUSMKKeTIUKMLTFJWMJeWeRSJDVMTe

— Успоредно с това отбелязваме същата промяна в кодираната азбука — каза Юго.

След малко с голяма гордост установих, че на три места в текста има повторение на една и съща буква.

— Бързо схващаш — възкликна Юго. — Това веднага ще ни послужи. Нека удебелим тези двойни букви в кодирания текст: